Page 227 - trnski_kraj
P. 227

отъ софрата. А на говедата и конетЪ, кткто и на овцетГ, се дава слама или сЪно,
                  поръсено съ солена вода.
                  При започване на вечерята се пие студена ракия изъ крондиръ (единъ видъ зем-
                  янъ сждъ). Отъ тоя садъ пиятъ най-нааредъ домакинътъ — най-стариягь, следъ
                  него домакинята, която цфлува ржка на домакина преди да пие. Следъ това всЪки
                  по-младъ пие, следъ като ц-Ьлуне ржка на всички по-стари. НаеЬдалигЬ по стар­
                  шинство единъ до другъ, започватъ да вечерятъ най-напредъ съ кравая, въ който
                  е сребърната пара. Големината на кравая е споредъ домочадието. Отъ този кра­
                  вай се дава всГкиму на трапезата и комуто се падне парата, домакинътъ я откупва.
                  Съ тая пара напролЪть той отива при ковача да клепа ралника, за да има плодо­
                  родие. Следъ това се пие жешка ракия.
                  Следъ като се навечера домочадието съ сложенигЬ ястия: зелникъ, сърми отъ
                  зеле и оризъ, ошавъ отъ сушени сливи, смокини и круши, започва се веселата
                  часть на вечерята съ винцето, разбира се, като най-напредъ се подава сито, пълно
                  съ ор-Ьхи, като се започва отъ най-стария до най-младия съ разтърсване на си­
                  тото — на лЪво на д-Ьсно, съ думигЪ: „Кой крадне да му се чуе, да му
                  се види, като ораси у сито“. Следъ това се раздаватъ орЪхи на всички
                  и се играе на „чими-текъ“ (чифтъ или текъ). Следъ вечерята почти всички
                  легатъ да спятъ. Само домакинътъ гледа да не заспи, докато не настжпи време
                  (преди първи петли), та да вземе слама отъ постелята, да я занесе на гумното и
                  съ главня отъ набъдника да запали сламата, да гръмне съ пищовъ и да извика:
                  „Ормане, джерман е, дек а и да си сега, тука да си, а литовска
                  и очи да ти невидимъ!“
                  На утрешния день — Рождество Христово (Божичъ) старитЪ отиватъ въ черква,
                  а едни отъ младитЪ се залавятъ да пекатъ прасето, други пъкъ да направатъ ко­
                  лелца отъ слама. Тогава двама отиватъ при веЪко плодно дърво. Единиятъ държи
                  въ ржката си сЬкира, замахва съ нея къмъ дървото и казва: „Са чу те посЬ-
                  чемъ“, а другиятъ, който държи сламенигЬ колелца, казва: „Немой, че роди!“,
                  и окачва на всЬко дърво по едно сламено колело, за да роди последното оби-
                  ленъ плодъ.
                  На об-Ьдъ, преди да се облажи домочадието, гърмятъ съ пушки. Ядатъ най-на­
                  предъ отъ останалата гостба — останала отъ „Бъдни вечерь“, а следъ това се
                  облажватъ съ месо отъ врабци, кисело млЪко, нЪщо готвено и печено прасе.
                  Постелята съ сламата стои три дни и следъ това се изгаря.
                  На тоя день — Рождество Христово (Божичъ), важна роля играятъ „раждавича-
                  ретЪ“ (коледаригЬ), които събиратъ сушено свинско месо (опушено отъ пушека
                  на домашното огнище), орЪхи, сушени сливи, варива, пари и др. Още отъ рано гЬ
                  на групи на групи ходятъ въ всЬка кжща и пЪятъ обичайната старинна коле-
                  дарска пЪсень:


                                                    П Р Е Д В Е Ч Н И

                                                      Коледна пЪсень
                                        I                                  III

                          ПредвГчни родилъ ся подлети,        Звезда же мредвираше царя,
                          ВосотЪхъ землю просвЪтити.          Грядущия квертепъ подарятъ.
                          Да насъ изъ тму изведетъ            Прежде наши пастири,
                          И к’свету приведетъ                 Потомъ мудри звездари
                          Огъ мрачни, отъ мрачни (2).         Исуса, Исуса (2).
                                        II                                 IV

                          Ново се лЪто зачинаетъ,             Пастири же овцимъ свиряху,.
                          Нови царь царя низлагаетъ,          Небесную пЬсну п-Ьяху;
                          Нищету се породилъ,                 Свиреломъ же свиряху
                          Богатото засмутилъ                  И Богомъ се кланяху
                          Ирода, Ирода (2).                   Моля ще, моля ще (2).



                   230
   222   223   224   225   226   227   228   229   230   231   232