Page 227 - trnski_kraj
P. 227
отъ софрата. А на говедата и конетЪ, кткто и на овцетГ, се дава слама или сЪно,
поръсено съ солена вода.
При започване на вечерята се пие студена ракия изъ крондиръ (единъ видъ зем-
янъ сждъ). Отъ тоя садъ пиятъ най-нааредъ домакинътъ — най-стариягь, следъ
него домакинята, която цфлува ржка на домакина преди да пие. Следъ това всЪки
по-младъ пие, следъ като ц-Ьлуне ржка на всички по-стари. НаеЬдалигЬ по стар
шинство единъ до другъ, започватъ да вечерятъ най-напредъ съ кравая, въ който
е сребърната пара. Големината на кравая е споредъ домочадието. Отъ този кра
вай се дава всГкиму на трапезата и комуто се падне парата, домакинътъ я откупва.
Съ тая пара напролЪть той отива при ковача да клепа ралника, за да има плодо
родие. Следъ това се пие жешка ракия.
Следъ като се навечера домочадието съ сложенигЬ ястия: зелникъ, сърми отъ
зеле и оризъ, ошавъ отъ сушени сливи, смокини и круши, започва се веселата
часть на вечерята съ винцето, разбира се, като най-напредъ се подава сито, пълно
съ ор-Ьхи, като се започва отъ най-стария до най-младия съ разтърсване на си
тото — на лЪво на д-Ьсно, съ думигЪ: „Кой крадне да му се чуе, да му
се види, като ораси у сито“. Следъ това се раздаватъ орЪхи на всички
и се играе на „чими-текъ“ (чифтъ или текъ). Следъ вечерята почти всички
легатъ да спятъ. Само домакинътъ гледа да не заспи, докато не настжпи време
(преди първи петли), та да вземе слама отъ постелята, да я занесе на гумното и
съ главня отъ набъдника да запали сламата, да гръмне съ пищовъ и да извика:
„Ормане, джерман е, дек а и да си сега, тука да си, а литовска
и очи да ти невидимъ!“
На утрешния день — Рождество Христово (Божичъ) старитЪ отиватъ въ черква,
а едни отъ младитЪ се залавятъ да пекатъ прасето, други пъкъ да направатъ ко
лелца отъ слама. Тогава двама отиватъ при веЪко плодно дърво. Единиятъ държи
въ ржката си сЬкира, замахва съ нея къмъ дървото и казва: „Са чу те посЬ-
чемъ“, а другиятъ, който държи сламенигЬ колелца, казва: „Немой, че роди!“,
и окачва на всЬко дърво по едно сламено колело, за да роди последното оби-
ленъ плодъ.
На об-Ьдъ, преди да се облажи домочадието, гърмятъ съ пушки. Ядатъ най-на
предъ отъ останалата гостба — останала отъ „Бъдни вечерь“, а следъ това се
облажватъ съ месо отъ врабци, кисело млЪко, нЪщо готвено и печено прасе.
Постелята съ сламата стои три дни и следъ това се изгаря.
На тоя день — Рождество Христово (Божичъ), важна роля играятъ „раждавича-
ретЪ“ (коледаригЬ), които събиратъ сушено свинско месо (опушено отъ пушека
на домашното огнище), орЪхи, сушени сливи, варива, пари и др. Още отъ рано гЬ
на групи на групи ходятъ въ всЬка кжща и пЪятъ обичайната старинна коле-
дарска пЪсень:
П Р Е Д В Е Ч Н И
Коледна пЪсень
I III
ПредвГчни родилъ ся подлети, Звезда же мредвираше царя,
ВосотЪхъ землю просвЪтити. Грядущия квертепъ подарятъ.
Да насъ изъ тму изведетъ Прежде наши пастири,
И к’свету приведетъ Потомъ мудри звездари
Огъ мрачни, отъ мрачни (2). Исуса, Исуса (2).
II IV
Ново се лЪто зачинаетъ, Пастири же овцимъ свиряху,.
Нови царь царя низлагаетъ, Небесную пЬсну п-Ьяху;
Нищету се породилъ, Свиреломъ же свиряху
Богатото засмутилъ И Богомъ се кланяху
Ирода, Ирода (2). Моля ще, моля ще (2).
230

