Page 227 - trnski_kraj

отъ софрата. А на говедата и конетЪ, кткто и на овцетГ, се дава слама или сЪно,
поръсено съ солена вода.
При започване на вечерята се пие студена ракия изъ крондиръ (единъ видъ зем-
янъ сждъ). Отъ тоя садъ пиятъ най-нааредъ домакинътъ — най-стариягь, следъ
него домакинята, която цфлува ржка на домакина преди да пие. Следъ това всЪки
по-младъ пие, следъ като ц-Ьлуне ржка на всички по-стари. НаеЬдалигЬ по стар­
шинство единъ до другъ, започватъ да вечерятъ най-напредъ съ кравая, въ който
е сребърната пара. Големината на кравая е споредъ домочадието. Отъ този кра­
вай се дава всГкиму на трапезата и комуто се падне парата, домакинътъ я откупва.
Съ тая пара напролЪть той отива при ковача да клепа ралника, за да има плодо­
родие. Следъ това се пие жешка ракия.
Следъ като се навечера домочадието съ сложенигЬ ястия: зелникъ, сърми отъ
зеле и оризъ, ошавъ отъ сушени сливи, смокини и круши, започва се веселата
часть на вечерята съ винцето, разбира се, като най-напредъ се подава сито, пълно
съ ор-Ьхи, като се започва отъ най-стария до най-младия съ разтърсване на си­
тото — на лЪво на д-Ьсно, съ думигЪ: „Кой крадне да му се чуе, да му
се види, като ораси у сито“. Следъ това се раздаватъ орЪхи на всички
и се играе на „чими-текъ“ (чифтъ или текъ). Следъ вечерята почти всички
легатъ да спятъ. Само домакинътъ гледа да не заспи, докато не настжпи време
(преди първи петли), та да вземе слама отъ постелята, да я занесе на гумното и
съ главня отъ набъдника да запали сламата, да гръмне съ пищовъ и да извика:
„Ормане, джерман е, дек а и да си сега, тука да си, а литовска
и очи да ти невидимъ!“
На утрешния день — Рождество Христово (Божичъ) старитЪ отиватъ въ черква,
а едни отъ младитЪ се залавятъ да пекатъ прасето, други пъкъ да направатъ ко­
лелца отъ слама. Тогава двама отиватъ при веЪко плодно дърво. Единиятъ държи
въ ржката си сЬкира, замахва съ нея къмъ дървото и казва: „Са чу те посЬ-
чемъ“, а другиятъ, който държи сламенигЬ колелца, казва: „Немой, че роди!“,
и окачва на всЬко дърво по едно сламено колело, за да роди последното оби-
ленъ плодъ.
На об-Ьдъ, преди да се облажи домочадието, гърмятъ съ пушки. Ядатъ най-на­
предъ отъ останалата гостба — останала отъ „Бъдни вечерь“, а следъ това се
облажватъ съ месо отъ врабци, кисело млЪко, нЪщо готвено и печено прасе.
Постелята съ сламата стои три дни и следъ това се изгаря.
На тоя день — Рождество Христово (Божичъ), важна роля играятъ „раждавича-
ретЪ“ (коледаригЬ), които събиратъ сушено свинско месо (опушено отъ пушека
на домашното огнище), орЪхи, сушени сливи, варива, пари и др. Още отъ рано гЬ
на групи на групи ходятъ въ всЬка кжща и пЪятъ обичайната старинна коле-
дарска пЪсень:

П Р Е Д В Е Ч Н И

Коледна пЪсень
I III

ПредвГчни родилъ ся подлети, Звезда же мредвираше царя,
ВосотЪхъ землю просвЪтити. Грядущия квертепъ подарятъ.
Да насъ изъ тму изведетъ Прежде наши пастири,
И к’свету приведетъ Потомъ мудри звездари
Огъ мрачни, отъ мрачни (2). Исуса, Исуса (2).
II IV

Ново се лЪто зачинаетъ, Пастири же овцимъ свиряху,.
Нови царь царя низлагаетъ, Небесную пЬсну п-Ьяху;
Нищету се породилъ, Свиреломъ же свиряху
Богатото засмутилъ И Богомъ се кланяху
Ирода, Ирода (2). Моля ще, моля ще (2).

230