Page 314 - trnski_kraj

Въ средисловието а и е се йотиратъ, ако следватъ следъ гласни и ако между т-юсь
не е изпустната съгласната х: шашк, бдет, Стотн, баш; пшем, ткаюм, играюм; тша
волове; снае (мн. ч. отъ снаа), буе (мн. ч. буа — бълха); и въ средисловието се ту
йотира ту не: мой и мош, чий и чиш и пр.
Междусриченъ зЪвъ трънскиятъ говоръ търпи твърде често, напр.: снаа, греове,
буа, муа, страове, там, праим, но и: правим. Среща се и междусловенъ з-Ьвъ, но
по-рЪдко: ко-оте (къко-оте) ко-овде, 1а-му-узб и пр.

СтЪгане на гласните

Стягане на гласните става при по-бързо говорене. Така напр. вм. че идем се казва
чидем, вм. да идемо — дидемо.
Наречията съга, къга, се чуватъ въ видъ на ка, са, по сжщия пжть.
Изпускане на срички срещаме често въ нЪкои форми: отъ гл. отивамъ —
вм. отидб — ото; отишъл — ошъл, отбше (отидбше).

Съгласни

ч и ц, вместо щ, жд.
Отъ съгласните звукове най-характерни еж рефлексите на праславянските съчетания
I) и 6) (стб. щ и жд.). Срещу щ и жд се чуватъ ч и ц. Характерътъ на тия звукове
дава диалектиченъ белегъ за причисляването на говора къмъ една отделна група
на сев.-западните български говори, която можемъ да наречемъ ч-ц група.1)
Ето яекои думи, въ които се чува ч и ц: врчамъ (връщам), вреча (чувалъ),
гаче (гащи), гачник (гащникъ), черка, (штерка), леча (леща), обуча (обуща), освечйвам
(освещавамъ), свеча (свеща), плечка, синочка (снощи), среча, (среща), сречам;
ц: веца (вежда), вйц-вйцте (виждъ), гацам, угацам, (угаждамъ), погйцам, госпбца (гос-
пожда), говеци (говежди), 1ец, щцте, избацам, меца, мецу, набацам, насацам, подклйцам,
рацам, рйц (риждъ), ейце (сажди), свйцам, (свиждамъ), роцен; ц се произнася еднакво
и въ турските думи: цубе, цам, баца, тенцера, манца и пр.
шт се чува само въ: юште, штб (стб. чьто), а сжщо и въ суфикса -иште: огн’йште,
зимбвиште, грббишта, путишта, пйлишта, клчйшта, краишта, магаришта, кучишта,
и т. н.
шт се чува и вм. пъроначални и зк): гоштавам, крштавам, проштавам, проштйван’ье,
штйца (дъска и пр.
Чува се г’ въ; рг’а, рг’бсан, но и рца, рцбсан.

Д. Т

Зжбните съгласни т, д се изменили въ к’ г’ подъ влиянието на следващи палатални
вокални или на ), напр. ливаг’е, (стб. ливадь1е), л’уг’е (людьт), цвек’е (цветь1е),
брак’а (братът), прук’е (пржтьт), запаг’е (западте). Въ загън’, загн’а, о (задьн),
прегън’, срегън’, трй гн’и (три дни) и др. г’ е изгубило палаталностьта си.
т и д изчезватъ въ края на думите подиръ з, с, ж: грбз, гос, млйдос, старос,
пакос, йтрос, мое.

д и т се изметатъ предъ л, н: слъба, слъп, (стълпъ), креник, поено, пбсън, празник,
прйзън и т. н.
т изчезва въ: гост (гостте).

Г, К, X.
Гърлената съгласна х съвсемъ не се чува въ нашия говоръ, нап.: бро, бдим, лад,
леб, Рйсто, йтър, муа. Изключение правятъ само неколко думи, въ които х се е

г) Виж. Б. Цоневъ: Прегледъ на българските диалекти; ч и ц говори (М. Сб., стр. 404).

317