Page 315 - trnski_kraj

изменило въ в, но не винаги: сув, глув, дувам, ала и: дуам, грувам и груам, бувам
и буам.
г и к с;к. меки предъ е и и: анг’ел, галуг’ер, г’ердан, Геврек, г’идша, г’йнем, к’йтка,
к’ибрйт, к’йам и т. н.
к се чува меко предъ о й у въ турски думи: к’орав, к’орк’утук, к’умур.
г се чува като к въ нок (ногъть), лък (льгьк).

з (дз).
Зжбносъскавата съгласна з се изговаря като з (дз) въ следните случаи: звер
зверим се, зебнем, загън’, загн’ички, звйска, назртам, зънкам, зурла, зъд, (зидъ),
зъмба, помози бог, звона, Звонци.

р, л, н.

Отъ плавните съгласни само р е винаги твърда: орем, перем, свйрим, овчаре-
говедаре, свинаре, дърваре.
Съгл. л се е запазила съ меко произношение л’ (=стб. Л’ отъ л.)): пол’е бол’е
кол’е, бл’уюм, пл’у1ем, мел’ем, осил’, учител’, шутил’; л’ се чува и въ: трендавил’,
протокал’, месал’.
Сжщо тъй е запазило старата си мекость и н (вм. стб. Н’): н’ега. н’ему, н’йм, н’йн,
н’у, н’йва, н’йни. кн’йга. пран’е, бшен’е, бран’е, дран’е, кон’, син’, огън’; сжщо и въ
лимон’ тиган’ и пр., а така сжщо и при стб. оконч. ньае, което дава -н’е.
Вместо ф се произнася в и то съвсемъ последователно: к’ев, ва1дй, Вйлип, Вйли-
повци, витйл’ вурн’а, кавене.
п вм. ф: па1гон, пасул’ (васул’).

Консонантни групи

Забележително е, че въ нЪкои случаи се произнася дл, което, очевидно, е секун-
дарно, напр.: убодла га със иглу; убодло1у;падъл од кон’атога, падла;
падло од вр (=върхъ) йжуту; украдла целу греду и пр. Ала вм. тл винаги
се произнася л: плел, мел и т. н.
Лабиялно л’ се чува въ по-р^дки случаи: сабл’а, пиштовле, ала и пиштов1е,
стоварл’ам, наврвл’ам, глобавл’ам. Безъ лабиялно л’: дрв1е, црв1е, земн’я, изгубен,
направен.
Старобългарската група чр се произнася цр: црн, црна, црно; црвен- а, 6; црга,
црвик, цреш’на, црево, црен, дрепн’а, црепн’иште; цврст, дврста.
Групата лк се произнася—л’к’: постел’к’а, кл’учал’к’а; зел’к’а, сновал’к’а, костйл’к’а,
родйл’к’а, цедил’к’а, дойл’к’а.
Отъ пс, тс се образувало пц, ц; пцета, пцу1ем, пцовисал, липцал, скепдам, оцутре
(одсутре), оцече, (отсече), л’уцки, (л’удски). Забележително е и въ думит-Ь цидем-
ще си идем, неце умре (вм. нече се умре — неште се умре).
Случай отъ дисимилация имаме въ групитЪ мн, мн’, въ които една отъ съгласнит-Ь
променя своята артикулация, та получаваме различие въ гласежа: мл и вн отъ
една страна и мл’ и вн’ отъ друга. Напр. млого вм. много; млозйна, млогош пути;
зевн’а, зевнйк, (земя, зимник), тъвно, тъвнйда, гувно. Обратно мн вм. вн: одймна,
поломнйда (половница), племн’а и пр.
Разместване на зуковегЬ (метатеза) се срЪща напр. въ покрйва вм. коприва;
забоварл’ам, вм. заборав’ам,; све, сва, сво вм. все, съв; сваки; пркл’ак вм. кърпл’ак.

318