Page 316 - trnski_kraj

Форми

Прилагателни и сжществителни. Членъ.

Малко останки отъ старобългарското склонение има въ трънския говоръ. Той е
изгубилъ синтетичните падежни форми. У съществителните и прилагателните
различаваме две общи (генерални) форми на изказъ: определена и неопределена —
съ членъ и безъ членъ.
Именителенъ и винителенъ пад. ед. ч. у съществителните и прилагателните
мъж. р. по форма съ еднакви: кон’, син, вол, зелен и пр.
Съществителните м. р. покрай окончанието за общия падежъ иматъ и друго -а,
само за винителенъ падежъ при одушевени предмети: купимо вола, кон’а, б й к а ;
момка си уденймо; сйна, госта и т. н. Тази форма съ оконч. -а е старобълг.
родителенъ падежъ ед. ч., защото членната форма окончава на -ът. Именит, и вин.
падежъ у съществителните и прилагателни имена отъ ж. р. ед. число се различа-
ватъ вследствие на фонетичния законъ, споредъ който стб. ж е минало въ у:
жена — жену; рйба — рйбу; сйла — сйлу; брада — браду; црна — црну- син’а —
син у; владйка — владйку.
Членните форми на съществителните и прилагателните съ различни. За членъ
съ послужили три показателни местоимения, а именно: стб. тъ, (о)въ и (о)нъ въ
1 рите рода. За това членните форми въ нашия говоръ сега окончаватъ въ ед. ч.
за трите рода на: 1) ът, та, то, 2) ън, на, но, 3) ъв, в а, во. Въ множествено
число членътъ гласи: те, в е, не, а за ср. р. та, в а, на. Членъ ът иматъ думите,
що означаватъ предмети, известни отъ по-рано на говорителя, напр.: к 6 н’ъ т побеже;
волът е наш; столът е строшен; жената заминула; кравата се отелйла;
свината липцала; мамо, телето си дошло; селото изгорело; сйви1ът и
с и н и 1 ъ т си отишлй; б е л а т а голубица и с й в о т о голубе беу излетели; коса-
чете окоейше ливаг’ето; женете и децйта се уплашйше, ка чуше дека че
има битка.
Когато предметътъ, който искаме да олределимъ, се намира по-далечъ отъ насъ,
които говоримъ или съ които говоримъ, употребява се членъ -ън, напр.: овцана
не може да прегази рекуну; йжана със црнете черемиде е наша; кон’ън едва
оди уморен 1 е; селоно теше да однесе вода; жлътигьн кон’ е текневез; му-
жене су билй на дрва; краве не убаво млеко носе; деца на игра1у покрае
реку; лйс1ено су падла одбцутре; ливаг’ено обрано.
Когато предметътъ, за който говоримъ, е по-близу — непосредствено до насъ,—
употребява се членъ -ъв: човекъв, што е седнул до мене, какъв ли 1е? опъ-
н ькъвъ, што ми 1е^наногу, млого ме стега; долйнава ка дотече-се завлече;
донеси вино у ши шев о; бели1ън вол муну ичера детево; н’йвеве беу добре
със дъж, деца в а су гладна; одека изкопа корен’ево; мужеве па си седу, не
работе. Им. п.: бели1ън (белън) голуб га немаше синочка на тавйнътъ, а бйпе
само белана голубица; зелени1ъв кон’ ме врл’и; белово ждребе че
стане убаво. к
Когато требва да се определи по-точно предметътъ, употребяватъ с_
се показателни
местоимения: т й 1 а (ед. ч.) човек га уби; тат градйна, онй1а (ед. ч.) га удари;
0н е 1а свине и овй1а кон’ стъпкаше н’ивуту; те1а, овеш и пр.
За в и н и т.
п., ед. ч. млжки родъ съществителните и прилагателните м. р. приематъ
членъ тога, нога, вога, и то само за одушевени предмети, но по аналогия
н кога и за неодушевени, напр.: купимо белотога и црнотога; узеше ни во-
латога и конатога зарад борч; да могу да уватим црнонога кон’а, одшал
и му се, да1 камикатога (вм. камикът); узеше му камшйкатога вм. (камшикът).
За женски родъ винит. падежъ ед. число членътъ е ту, ву, ну, не и пр : женуву
със е луту косу пуштйше из конакът; н’йнотога црнотога кон’а и нашуту
белуту кобйлу пол’акът одкара, — у морузу гй ватйл.
Съществителните членни форми като кон’атога, волатога, човекатога
съдържатъ правилно родит. форма на същ. име и на местоимението, докато у при-

319