Page 317 - trnski_kraj

лагателнигЬ именното окончание -асе заменило съ-о:белотога, црнотога и пр.
Това е станало по аналогия на окончанието -ога на мТстоименното склонение, което е
преминало и въ сложното склонение, та се казва напр.: они си купйше плавога вола.
Поради смесването на т отъ основата на и-основи ж. р., напр.: кост, съ члена
та-ту, развили се особени неправилни членни форми, а именно имен. пад.: кос(т)
съ членъ гласи кос та; вин. пад. безъ членъ: кос ту, а съ членъ костуту, цев
— цевта, це в ту, цевтуту: памет — памета, паметуту; солтуту, ло1туту,
маст^ту; за колко купи мастуту? убйл те бог у паметуту; од кошга узе
солтуту?
Останки отъ старобълг. родителенъ падежъ се срЪщатъ въ форми безъ и съ
членъ, безъ и съ предлогъ та: ушни белатога кон’а; у1ану кон’атога; дока­
ра! оногова вола; одкара волйтога; бога ми, кретам и, леба ми; греота 1е
од господа; че умрем одглади; од страа се разболе; од царатога што
ми носиш? од тво1ега ейна: од мошга брата; доцна млого седесте; од ко1у
си рода?
Въ отрицателни изречения: немам м й р а, нйма срама, нйма страа. При числи-
телни: пет годин, сто йл’ад.
При имената отъ ж. р. а-о:нови срещаме въ косвенъ падежъ само формата на вин.
падежъ ед. ч.: жену — женуту; белуту краву; на белуту краву; на
црнуту кучку; два1се ока рек’й1у, сто брави стоку.

По-често се срещатъ останки отъ стб. дателенъ падежъ: г’аволу душу чу ти
дадем; мгици си; купи ли доди си нешто; да1 Мйтй, Пек’и, Санди. Дател.
падежъ се спазва и въ членни форми, напр.: младотому; тури малотому
едну-две шак’е брашно; да1 младотому. Сега правилно се употребяватъ по-но­
вите форми — предлогъ на съ род.-винит. падежъ: на младотога дадоше повече,
а на црнотога — по-малко; на дртотога вола; на малуту девок’у сипаше,
а на детето — нйшто.
Отъ другите стари косвени падежи нема останки, освенъ въ некои адвербиялни думи.
Звателенъ падежъ е спазенъ съ окончанията ои е: снао, жено, сестро, девко’о,
мамо — мале, стрйно, душо, змйю, чйчо, бате, — бак’е, Томе, ювйне, Пуре, Димй-
трию и т. н. Съ оконч. -у: гаду ншедънъ, бре гаду!
Образуване множествено число. Едносложните сж.ществителни отъ мжжки
родъ образуватъ мн. число чрезъ окончанието -ове: попове, брич — брйчове, гроб
гробове, стол — столове, смок — смокове, дуб — дубове, леб — лебове, лед ледове,
ат — атове, рог — рогове, 1аз — 1азове, цвет — цветове, зет зетове, праг прагове,
ад — адове, студ — студове.
По подобие на събирателните форми съ окончание -1е (стб. -ь1е), схващани като
множествени, образува се множ. ч. и съ окончание че, напр. . лис лише, прут
прук’е, муж — муж1е, гос — гоше, роб —робш, трн трне, полог полозш и пр.,
многосложни : пиштовл’е, цйган’е, цревш, гребен’е (гребени).
Съществителните на ар запазватъ въ множ. число окончанието -е. кон а ре, го-
ведаре, овчар е, свин’аре, ма!сторе. И окончанието -и е доста обикновено:
кон’й, ораси, зуби; старци, вуци, езйци, мустаци, полаци, кутуци.
Прилагателните отъ мъжки родъ образуватъ множ. число съ и: бели, црни, жлъти,
сребрни, златни, ваклй, црвенй, бледй и пр.
Всички имена отъ женски родъ, съществителни и прилагателни, образуватъ множ.
число съ окончанието -е: ж е н е, р й б е, в 6 д е (вода), руке, ноге, добре, бел е,
верне, црне, жлъте.
Требва особено да се изтъкне, че въ сред. родъ множ. число окончанието -а се е
запазило и у прилагателните. Сравни напр.: добра деца, црна волета, голема села
има у туча околшу.
Двойствено число е спазено следъ числителни, напр.: два колца, два мужа,
два зуба, два попа, стола, вола, ейна; осъм коша, но и: осъм кошове, Г ура има
пет ейна, но и: синове.

320