Page 319 - trnski_kraj

Вин. пад. м 61 е г а, м 6 1 у — м 61 е т о г а, м 61 у т у, т в о 1 е г а, тво1у — твб1е-
тога—тво1уту; н’е г 6 в о г а—н’е г 6 в от о г а; н’о1Нога, н’о'1ну — н’61нотога
— н’61нуту; н’йнога, н’йну—н’йнотога—н’йнуту; нашетога, вашетога
с в 61 е т о г а и т. н.

Дат. пад. нашему— нашетому; нашевому Иванудали паре; в й ш е в о м у
Сто1у (покрай на нашета Ивана, на вйшетога).
7. Показателни мЪстоимения. Както видЬхме, въ нашия говоръ има три
вида членни форми, образували се чрезъ съединение съ стб. мЪстоимения, що
идатъ отъ стб. тъ, та, то; овъ, ова, ово и онъ, она, оно. Първите две сега не се
срЪщатъ въ отделна употреба, поради което и склонението имъ не е спазено по­
единично, обаче като на съставни части на членните форми склонението имъ само
отчасть е уцелело: кбн’ът— кон’йтога (в. п. и род.), кон1утому (дат. п), ма-
л о т о м у, п р е г н’о т о м у, 5 а г н’о т о м у.
Отъ горните показателни м-Ьстоимения въ съединение съ стб. мЪстоимения и, ш. 1*е
се образували други мВстоименни форми съ показателно значение: овЙ1а, овй1а,
овова, онЙ1а, оне1а, онова, тй1а, тй1а, това.
Склонидбени остатъци се спазили въ формите: овбго1а, овбгова; онбго1а,
оногова — чов-Ька; ову1а жену, ону1а годйну; тбгова, ту 1а, т а 1 а, д. п.
ововому га дйдо; оновому га узб; т6вому (стб. тому).
Показателно значение иматъ още: овъкъв и о в ъ к ъ в 1 а, о в ъ к в а ] а; онъкъв
—^онъкъвй1а, онъква1а, онъквбва, мн. ч. овъкв й 1 а, овъкве1а, овък-
ва1а, онъквЙ1а и пр.
В. п.: овъквбвога, овъкву1у; д. п. онъквовому требе да помбгну.
Стб. сь се е спазило само въ дънъска (стб. дьньсь).
Числителни имена. ЧислителнигЬ два — двойца, оба —обойца спазватъ фор-
митЪ за ж. и ср. р.: обе — обете (ж. и ср. р.), обойца (м. р.); двойца брак’а
6 бе в е жбне; обете краве се удавйше; обете деца гй I ема и т. н.
Събирателнит-Ь числителни отъ петь нататъкъ окончаватъ на -мина: двойца,
тройца, четворица, петмйна, шесмйна, седмйна и пр.

Степени за сравнение

Степенит-Ь за сравнение се образуватъ съ помощьта на частицит-Ь по и на 1: по-
добро, по-црно, по-жлъто, наъгрозно, на1-л’уто и т. н.
Старобългарската сравн. степень ср. р. въ думата хоужде се спазила: уце нече да
догде (още по-вече не ще да доде); уце лоше е съга; сжщо и бол’е съ частицата
по: п6-бол’е (по-добре, по хубаво) чу шдем, зашто да ме глобавл’а1у.
Глаголит-Ь на нашия говоръ могатъ да се разд-Ьлятъ на три групи споредъ окон­
чанието на 1 л. ед. ч. на сегашно време.

Къмъ първата група спадатъ глаголигЪ на -ем; пшем, се1ем, метем и пр. Тукъ ще
отнесемъ и глаголигй на -у1ем: купу1ем, слугу1ем, ащукушм, 1аду1ем, пи-
су1ем и др.
Къмъ втора група спадатъ глаголигЬ на -им: трчйм, седйм, трпйм, одим и др.
Къмъ трета група глаголигй на -ам: падам, ручам, мотам, рацам и др.

Сегашно време. Характерни пром-Ьни сж станали въ 1 л. ед. и мн. ч. и 3 л.
мн. ч. Що се отнася до 2 и 3 л. ед. ч. и 2 л. мн. ч. н-Ьма сжществена разлика съ
съответнит-Ь форми на книжовния ни езикъ освенъ въ ударението. Всички глаголи
въ 1 л. ед. ч. свършватъ на -м; едничко изключение правятъ старобълг. гл. хощж
и могж — съ и безъ отрицание, които иматъ по две форми: бчу и очем;нечу
— нечем; мбгу — можем; нембгу — нембжем.
За 1 л. мн. ч. се употребява лич. окончание -мо: падамо, рацамо, бкамо
четймо, се1емо.

322