Page 321 - trnski_kraj

Старобългарската инфинитивна форма е изчезнала съвършено въ трънския
говоръ, като се заместила отъ съюза д а съ опред^ленъ глаголъ.

Причастия

Отъ действителните причастия е спазено минало 2-ро прич. на -л, -ла, -ло: брал, ла,
ло; копал, носил, горел, цъвтел, рекъл, плел, дигнул и дйгъл; примел, ла, ло (и
приметъл, -тла, -тло), юл, шла, юло; припгьл, -шла, -шло; -ишъл.
Глаголите, обаче, що иматъ инфинитивна основа въ стб. на -Па = -ну следъ съгласна,
образуватъ това причастие, като изхвърлятъ приставката -ну, а къмъ инфин. основа
приематъ л, ла, ло, напр.: дйгъл, дйгла, дйгло; седъл, седла, седло,
падъл, падла, падло; крадъл, ла, ло и пр. Покрай горните форми се среща
и формата в и ш е л вм. видел.

Минало-страдателното причастие е спазено и въ трите форми на: н, на, но; шн,
ена, ено; т, та, то: бран, гледан, пран, чукан; горен, трпен, цъвтен,
метен, речен, печен, вйден, плетен, мйслен и пр.; на т; женет, про­
кле т и пр.; на шн, юна, юно: б й 1 е н, м й 1 е н, с в й 1 е н, б а 1 е н, ш й 1 е н, п о-
крй1ен и пр.
Дееп ричастие: идеечи, трчеечи, поеечи, сто е ечи и т. н.

Наречия

а) За начинъ: брже, овъка, онъка, тъка, нйкъко, кротко, некъко, юднъг, дваш,
триш, многош пути и пр.
б) За количество: мрва (малко) ми дай; трошйчка (съвсемъ малко), толко, колко,
оволко, онолко, юднуш, тъкмо и пр.
в) За место: блйзко — блйзъчко, горе, доле, далеко, настрану, наокол, отпреда,
озад, одозгоре, одоздоле, овде. онде, овдека, ондека, тудека, овамо, онамо, онуде,
одонуде, одондека, куде, дека.
г) За време: дйрим, свакъгаш, некъгаш, лани, по-лани, дънъска, летоска, зимуска,
есенъска, н’екн’а, прве, ичера, 1утре, ночъска, бъш и др.

Предлози

врз, крз, до, за, по, на, над, од, под, при, проти, супротива, пред, през, със, у преко,
къмто и пр.
съ се употребя слето съ думите, предъ които стои: стебе, сн’ега, совбгова, ско-
ега, сколата, скон’йте, совцете ипр.
на се заменя често съ от: нога от краву, уо от вука, опашка от лисйцу и др.
Съюзи: оти (защо, че); оти не йдеш на лов ?; бти бре си дошъл тука ?; нели —
юли —лели (= нали), ото = (но): врнуше ме, оти ш би га начешал (набил) убаво;
тик’е (туку) и пр.
междуметия: леле (за очудване и уплаха): леле удави се!; ти (=тюхъ!): тй да
бео стрел’ал; бре, морй и пр.
Накрай нека забележа, че трънскиятъ говоръ има разносрично или подвижно
ударение.
Прибавямъ тукъ и точно записани отъ мене образци отъ трънския говоръ, за да
се види, какъвъ е той отъ всека страна въ живата народна речь. Сжщо тъй при­
бавямъ и едно речниче на малко познати думи.

324