Page 320 - trnski_kraj

За 3 л. мн. ч. глаголите отъ I и III група иматъ оконч. у, \у и глу, а тия отъ И.
група е, по-рфдко у, напр.: ч е т у, б й 1 у, к 6 п а 1 у, д е л’а I у; в а р е, оде, свйре,
трчу, брйче и брйчу.
Повелително наклонение. Повелителната форма въ основата си за 2 л. ед. ч.
има и, а за 2 л. мн. ч. е: седи — седете; бери — берете; плети — плетете;
кажи — кажете; ори —орете и др.

Еднакви осн. за 2 л. ед. и мн. ч. има у глаголитЪ на у1ем, ам: ока1 — ока1те;
гледа1 —гледа1те(гле1 —гле1те); пису1 —писуПте; 1аду1 —идучте,
п У т у I — путупте.
Покрай тия форми се ср-Ьщатъ и 1 е у, 1ецте, држ —држте; беж—бежте;
поглеж.те; помози бог.

Имперфектъ
Имперфектъ окончава въ 1 л. ед. ч. на -е1е, -а»е (вм. -е1ех, -а^ех), а въ 3 л. мн. ч.
на -ее!у, -а1е1у. Спрежението получава следния видъ: ед. ч. 1 л. плет е! е, 2 л.
плетеше, 3 л. плетеше; мн. ч. 1 л. плетее(1 е)мо, 2 л. плетеесте. Зл.
п л е т е 1 у; с в й р е 1 е, свйреше, свйреше, свйре^емо, свйреесте, свй-
рее1у;ока1 е, окаше, окаше, 6 к а 1 е м о, окажете, 6ка 1 е 1 у; примери: 1 а
уме1е да свйрим, съга съм забоварйл; ка поодоемо ние се окаемо; синбчка
св й рее 1 у свйрк’е.

Аористъ

Спазенъ е въ най-разнообразни форми —на -о (стб. -охъ), -ну (стб. -нжхъ), 1е
(-Ъхъ), -и (-ихъ), -а (ахъ). Характерно е окончанието за 3 л. мн. ч. -ше, което на­
пълно съответствува на стб. шд: 1 и 2 л. мн. ч. гласи както въ имперфек. напр.:
1 л. мого, мето, реко, вид6, пад6, плето, пек6, дйго; 2 и 3 л. може,
мете, рече и т. н.; 1 л. мину, стану, окну; 2 и 3 л. мйну, стану, 6кну и. т. н.;
1 л. горе, трпе, съвне, цъвте; 2 и 3 л. сжщо както и 1 лице; 1 л. косй,
валй, (хвалихъ), мислй, бй, пй, одй, свирй; 2 и Зл. слицо както 1 л.; 1 л.
бра, пра, ока, копа, дел’а. Тукъ спадатъ и глаголитЪ на -ова, -ува: купувй,
врацува, мин’ува, сънува и пр.; 2 и 3 л. слицо както 1 л.
Множествено число:
брамо, драмо, копамо; 2 л. брасте, дрйсте; 3 л. браше, дрйше;
метомо, рекомо, видбмо; 2 л. метосте, рекосте; 3 л. метоше, рекоше;
в а р й м о, бймо, пйто, одймо; 2 л. варйсте, бйсте, пйсте; 3 л. варйше, бавйше.
т р п е м о, беремо, цъвтемо; 2 л. трпесте, горесте; 3 л. трпеше, гореше,
минумо, станумо, пивнумо; 2 л. минусте, станусте; 3 л. минеше, стануше.
Спомагателниятъ глаголъ стб. шсмь се спряга: съм, си, е, с м о, сте, с у. ^
Имперфектъ и аористъ отъ сжщия глаголъ по форма и значение се бъркатъ, та
имаме: 1 л. бее и бео; 2 л, беше; Зл. беше; 1 л. мн. ч. беемо — беомо;
2 л. беесте и беосте; 3 л. бееду и беоше.
Много р^дко се срЪща формата би (аористъ) за тригЬ лица ед. ч. и бйше за
3 л. мн. ч.: он би (покрай беше) арън ту1а годйну със жйто; ш би (покрай бео
или беш) зимуска у работу; къга бйше у работу муя{1ете, (покрай: къга беоше
(или бегу) муж1ете у работу) — Г’ура се поболе и умре.
Отъ стб. глаголъ хъгЪти се е спазилъ по значение имперфектъ въ: 1 л. тео или
те1е; 2 л. теше; Зл. теше; 1 л. мн. ч. теомо или теемо; 2 л. теосте —
теесте; 3 л. теоше — тее1у = те1у.

Бждеще време

Бждеще време се образува отъ сегашно време заедно съ първо лице отъ глагола
очу въ съкратенъ видъ чу (старобълг. щж) за 1 л. и че за останалит-Ъ лица:
1ачупй1ем;чушй1ем; че ореш ли?; че седйш ли зимуска? ч’йдем у
работу; че йдемо на рйбе = ч’йдемо на рйбе; ч’йдемо на сено и пр.

323