Page 339 - trnski_kraj

Кървави камикъ

(Легенда)

Отъ Боянъ Знеполски

Една сутринь, когато слънцето надникнало надъ високите върхове и ц-Ьлунало
китното Знеполе, изъ мирните села се пръснала вестьта, че могжщиятъ визан­
тийски императоръ Василий Втори, следъ като превзелъ Бъдинъ1) и Нишъ, настжп-
валъ къмъ Знеполе съ многобройна войска.
ЗнеполцигЬ посрещнали тая весть съ свойствената имъ хладнокръвность, гра-
ничаща съ храбрости. Те били плъзнали, като мравки, изъ нивите на мал­
кото, но плодородно Знеполе. Жънели житата. Полето ехтяло отъ гърлестит-Ь
гласове на снажните знеполки, облечени въ красиви манофили и обути въ цар-
вули отъ свински кожи. Звънътъ на песните погалвалъ излеко вълнуващото море
отъ житни класове и, понесени на пеещи, като отъ златни звънчета, вълни, заглъх­
вали въ кждравите дипли на околните планини.
На другата сутринь се задали на вихрени конь вестоносецъ.
— Ромейците, ромейците идатъ! — известявали той отъ село на село. Обходили
знеполскигЪ села и полегЬлъ къмъ Краище да занесе и тамъ страшната весть.
Следъ малко по високите върхове пламнали буйни огньове. Това било знакъ за
близката опасность.
И наистина, конницата на евзоните прониквала вече въ Трънско.
Едвамъ сега, знеполцитК се загрижили. Плавните жетварски песни заглъхнали*
Спрели и меднозвучнит-Ъ кавали. Стройните знеполки захвърлили сърповете вср-Ьдъ
недожънатитЪ ниви и почнали да бЪгатъ. Последвали ги и едрите знеполци. Тежки
въздишки отронвали гърдите имъ. Мжчно имъ било за житата, за бКлоруннигЬ
стада и за родните прихлупени стрехи, съ жълто-ръждиви сламени покриви, които
отдалечъ приличатъ на големи печурки Ужасъ и тревога се изписали по лицата
имъ. Косите имъ настръхнали.
Време за губене нЪмало. Събрали се по-първигЪ и смели знеполци на съветъ.
— Братя! прозвучалъ гласътъ на Любомира, едъръ, широкоплещестъ мжжъ,
средна възрасть, съ засукани мустаци и голяма черна брада. Житата до полови­
ната сж ожънати. РжкойкигЬ стоятъ несъбрани. Напраздно се радвахме на едрите
зърна. Всичко ще бжде опустошено отъ ромейците. Но требва ли да позволимъ
чужденците да тъпчатъ безнаказано нашата хубава родна земя! Не, братя! Вместо
да бждемъ роби, предлагамъ да се въоржжимъ и да дадемъ отпоръ на ромей­
ците. Не требва да засрамимъ нашия повелитель Самуилъ, достоенъ синъ на ве-
лемощния воевода къметъ Никола, комуто даде верна клетва и неустрашимиятъ
Кракра, владетельтъ на Перинъ градъ2)...
— Слушай, Любомире, вервамъ, че нема нито единъ, който да не е съгласенъ съ
твоето предложение, — прекжсналъ го младиятъ и развълнуванъ Чудомиръ, годе-
никъ на прекрасната девойка Петриица.
— Съгласни сме, съгласни сме! — всички изревали въ единъ гласъ и надигнали
заканително юмруци.
Разотишли си. И разгласили по селата взетото решение.
Още сжщия день, знеполците се въоржжили съ брадви, коси, вили, железа, и се
отправили къмъ Бохова. Малцина отъ тКхъ имали стрели и копия. Те били обле­
чени въ бреневеци и дорамчета, припасани съ широки червени пояси, а на гла­
вите си носели големи, рунтави калпаци отъ овчи кожи.

!) Видинъ.
2) Перникъ, споредъ Иречекъ.

342