Page 337 - trnski_kraj

По случай т-Ьхното пристигане било устроено тържество. Слишай, който не раз-
биралъ отъ установените правила на благоприличието въ римското общество, безъ
много да му мисли, взелъ участие въ конните състезания и излЪзналъ победитель.
Това ужасно оскърбило Стилихона и Руйо. Най-доволна била Люциния. Тя не обръ­
щала внимание на гЬхната бледость. Констатирала, че най-ловъкъ, смЪлъ и истин­
ски воененъ, макаръ и зле възпитанъ, е Слишай. И тя се влюбила лудо въ него.
На другия день надошли отъ околностьта всички. Гайдите писукали ту тжжно, ту
игриво. ТжпанигЬ тупали безспиръ, а въ кжщата на Стилихона се разливало много
вино. Изпили доста вино, той почналъ да оскърбява, въпреки, че синъ му Маркъ
го настжпвалъ съ крака си да не говори така — и накрай завършилъ съ н-Ьколко
думи, които никакъ не харесали на буйния гостенинъ Слишай: „Хуните, макаръ и
силенъ народъ, нЪматъ добра уредба въ държавата си; освенъ това, те еж не­
културни и скоро ще изчезнатъ.“
Слишай не можалъ да премълчи и казалъ: „Ако нямахме добра уредба въ дър­
жавата си, ние нямаше да побеждаваме всички съседи. Вашата държава е държава
на робство и деспотизъмъ. Ние не търпимъ робство! Робите или избиваме, или
оставяме свободно да живЪятъ и заедно съ насъ се борятъ. У насъ нЪма класови
и кастови различия и знатни произходи, но нЪма и толкозъ унижения, толкозъ
пиянство, развратъ — гнили матрони, предъ които вие благоговеете, като предъ
богини. Следъ победа ние д-Ьлимъ по равно плячката между войника и хана. На
веселие всички дружно п-Ъемъ и играемъ — хорото ни ханътъ води. Вие сте съз­
дали Римъ, но сте разрушили стотици градове. Ние ще разрушимъ вашия Римъ,
за да възкръснатъ изъ развалините другите градове и техните народи!“

Стилихонъ, много обиденъ отъ тези думи, премълчалъ, за да не наруши мирния
договоръ. Отъ ядъ лъжицата му паднала и когато се навелъ да я вземе, нацапалъ
брадата си съ кисело млеко. Маркъ се спустналъ да го изтрие, но Слишай изле-
зналъ по-пъргавъ. Втори пжть той посегналъ къмъ носа на Стилихона съ мръсната
си кърпа да го избърше. Тогава пияниятъ стратегъ избухналъ: „Гнжсенъ варваринъ!
Какъ смеешъ, нещастнико? Петь хиляди ножа сега ще блеснатъ надъ главата ти!
Ти си въ ржцете ми!. .
Слишай, волниятъ другарь на степьта, хвърля паницата съ кисело млеко върху
челото му. Залюлялъ се стратегътъ и падналъ съ кървави струи по главата. Въ
мигъ Слишай изчезва и като светкавица се понелъ на коня си презъ полето. Но,
когато коньтъ загазилъ въ блатото „Гърданъ“ съ мжка почналъ да се движи.
Остри папури жулили краката му и отъ болка стенелъ като човекъ. Когато се
измъкнали отъ блатото, едвамъ ходилъ. Въ нощната тишина Слишай доловилъ за-
силващъ се тропотъ. Близо до протичащата река въ върбалаците, забилъ копието
си въ гърдите на коня и последниятъ падналъ. Седналъ Слишай до трупа му,
като отъ очите му текли сълзи за умния конь.
Мжката му била прекжената отъ гласа на Маркъ:
— Предай се, ни косъмъ отъ главатата ти нема да потъкнемъ! Предай се, ти не си...

Слишай хвърлилъ копието си и пронизалъ гърдите на Марка. Следъ това и той
се убилъ съ своя ножъ...
Въ знакъ на благодарность, Стилихонъ наградилъ Руйо съ скжпи подаръци при
тръгванено му за Константинополъ и нарекълъ отсрещната планина на негово име
„Руйо“, а оттамъ „Руй“.
Люциния едвамъ живеела отъ претърпените загуби, а особено по Слишай, който,
споредъ нея, билъ далечна отломка на бодъръ и храбъръ народъ.

Следъ дълги страдания, тя се явила предъ баща си съ молба да й позволи да се
поразходи съ Буцефалъ. Като я виделъ толкова слаба, той се уплашилъ и веднага
далъ съгласието си. Когато отишла на лобното место и видела вонещите останки
отъ Слишай и неговия конь, не могла да издържи... Какъ е умрела — не е из­
вестно, обаче, знае се, че тя умрела близо до техъ...
Стариятъ стратегъ просто полуделъ отъ скръбь. Следъ дълги обмисляния ре-
шили да сложатъ на едно место праха на децата му.

340