Page 338 - trnski_kraj

Стариятъ Трибалъ предложилъ: „Въ полето, близо до скръбното место има малка
могилка. Въ нея никога траките сж погребали останките на своя племененъ князъ.
Векове се пролетели надъ могилката, но тя все още стои. Азъ мисля, че само зем­
ните паметници сж вечни. Каменните се разрушаватъ отъ водата и студа, брон­
зовите могатъ да се откраднатъ отъ хората...
Като го изслушали дружинните командири възприели неговото предложение. Ка­
зано — сторено. Събрана била пепельта отъ телата на Люциния и Маркъ въ два
златни саркофази, които поставили въ единъ сребъренъ. Преди да почнатъ по­
стройката на могилата, събрали делото население отъ околностьта. Въ дълбокъ
трапъ сложили тържествено саркофазите и почнали да ги засипватъ съ пръсть,
която носели въ торби, кошове и скжсани кожуси. Колите на легиона карали вода
отъ близката рекичка въ глинени сждове, та по-добре да се мокри и набива земята.
Неспособните за работа забавлявали малките деца. Така на една слепа баба били
дадени 100 върви, та съ техъ да люлее толкозь люлки. Когато ги люлеела, по
целъ день проклиняла.
— Цезаре, Цезаре, име да ти се не чуе!

Могилата правили два и половина дни, после времето се развалило и прекжснали
работата. Стилихонъ искалъ да изгради грамадна могила, но една сутринь внезапно
заминалъ по заповеди и не се върналъ вече.
После дошелъ другъ стратегъ, втори, трети, които държали населението въ тежко
робство.
Следъ ^три века, дошли при Земенъ красиви и сериозни хора — те приличали на
Слишай; воделъ ги ханъ Крумъ. Те били съ орловъ погледъ, съ буйно сърдце и
съ знаме конска опашка — най-хубавиятъ символъ на свободата. И понеже имали
здрави разбирания за животъ и борба, кръстили Стилихоновата могила — „Сли-
шовска“, на името на Слишай.

Слишовска могила, преди да бжде построенъ върху нея паметника на Свободата

341