Page 340 - trnski_kraj

Разположили се знеполцитЪ надъ село Бохова и зачакали ромейците.
Едни отъ беззащитното население се скрили въ близките планини, а другите се
отправили къмъ планината Краище.
п0ооУяСЪТл^йГлГГТпа; Нб СС чували вече предишните веселия и песни. Само Ерма

мторнртп но Д своята звънка п-Ьсень, прекъсвана отъ кучешкото виене и
жит? и колибит?аВеНИЯ добитъкъ- чУма> чеРна чума, сякашъ, се спряла по хи-
житъ и колибите, и не пожалила никого.
Беззащитното население, обзето

въ които
вода.
Съгледвачите видели големата ромейска войска. Тя се състояла отъ двадесеть
ГГ Г?гЗИСКь /0ННИЦИ и пехотинци и м«ого наемни отряди отъ арменци и
^слънчевитете биди въоръжени съ стрели и копия. Хиляди шлемове блеснали
ките и стрнобпйнитЪ Яледъ воиницитЪ следвали огнехвъргачките, каменохвъргач-
итъ и стенобоините. Наи-назадъ се точили обозните коли.
Раздвижили се защитниците
и съ трепетъ зачакали ромейците.
Предните неприятелски отряди стигнали надъ Бохова
и се натъкнали на знеполците.
Първиятъ бой се почналъ. Много жертви дали и двете страни.

шепата защитници предъ многобройния и добре въоръженъ врагъ.
(1 т живи отстъпили къмъ Стан-човци*). Спрели се въ крепостьта „Стани-
^ > по-късно наречена „Градище“. Пристигнали ромейците. И пакъ се поч*
м Ло. Н° и тая кР5п°сть била превзета отъ неприятеля. Настанала нова сечь.
чя,тттпи!^Ь се1РР°л'Ьла- Много малко знеполци се спасили и се отправили къмъ
Щ ц е на Краище. Предвождали ги Любомиръ и къдрокосиятъ Чудомиръ.
В0ЙСКИ Се Разположили на станъ въ Стайчовци и село Пуста Еловица,
г днешното село Еловица, където ги сварила нощьта. Немало месечина.
™ тукъ-таме на небето, презъ разкъсани облаци, блещукали звезди - кърваво-
гВ6ВИ-Н,аСТаНаЛа тишина- Гробна. Угнетяваща. Тя се нарушавала, отвреме-навреме,
отъ неразбрания шепотъ на гората и злокобните гласове на нощни птици
ипигп м0ГНЬ0Ве ь-Св1ш1ЛИ околностьта и гордата „Ранчица“, която по-късно приела
друго име - „Калето“. Пламъците се издигали високо надъ скалистия връхъ и
хвърляли тайнствени с4нки по сивия й, набразденъ отъ дъждовет-Ь, гръбъ
Всички въ
крепостьта били будни. Само малките деца кротко спели въ скутите
на майките, които седели край огньовете и жално гледали малките си рожби.
Къмъ полунощь, една кървава звезда се откъснала отъ небето, полетКла шеметно
СледъУ’неяТвторае трета5^3 Прор^зала мРачината и паднала наблизо до крепостьта.

— Какво
предвещаватъ падащите звезди ?... съ страхопочитание се питали
всички и отправяли молитвени очи къмъ небето.
Тъй минала нощьта — въ очакване на нещо страшно, гибелно.
На сутриньта ромейската войска
почнала да се катери по стръмните склонове
на върха. Скочили защитниците, като ожилени. Наредили се въ верига до голе-
мите купчини отъ дървета и камъни. Беззащитното население било въ обръча
на българските бранници.
Доближили се ромейците. Въ мигъ бойни рогове и тръби
огласили целата окол-
ность. Блеснали шлемове. Звъннали копия и хиляди лъкове се опънали. Нападе-
нието почнало.
*) Стайчовци.

343