Page 342 - trnski_kraj

Рудникъ Груинъ гробъ

(легенда)

отъ Борисъ Стоилковъ, учител ь

Това, което ще ви разкажа, е било много отдавна, когато на Балканския полу-
островъ сж владели римляните или латини, както ги нарича населението. Тогазъ
Трънскиятъ край е билъ кръстосванъ отъ много пжтища, отъ които има жалки
останки. Особено значение е ималъ пжтя, който съединявалъ крепостьта Земенъ
при днешното село Ярловци съ дворците на нЪкоя Изабела въ мЪстностьта Забелъ,
намираща се въ землището на с. Бусинци. Източно надъ Забелъ се издига върхътъ
Седларъ, който е красели Забелъ и края съ своите хубави и в-Ьковни борови гори.
Тези гори съ своя ароматъ сж освежавали пжтниците и обитателите на Забелъ.
Отъ всички латини паметникъ, известенъ на населението, е оставилъ Груйо. Груйо
билъ отъ т^зи римски чиновници, които идвали въ провинцията на големата римска
империя съ цель да забогатяватъ. Той притежавалъ много земя въ землището на
Бусинци — земя, чиито пластове били богати съ руда. Груйо като господари и вла­
детели на земя, решилъ да стане богатъ. Намислилъ да използува и подземните
богатства. Искало му се да стане богатъ, но немало кой да копае земята. А да
се слиза въ нея на дълбоко немало уреди и други приспособления. Той мислилъ
дълго и най-сетне казали:
— Народъ има достатъчно, нека да мре, ако му се случи. Защо да го жаля, щомъ
съмъ пъленъ господари и сж ми необходими повече богатства, съ които да ида
въ своя роденъ край — Римчъ.
Речено, сторено. И Груйо докаралъ стотина души да работятъ. Работниците ко-
паели на дълбоко, защото пластовете сж имали такова разположение. Отначало
Груйо правелъ опити, но намерилъ достатъчно руда. И за да я преработва, направилъ
две пещи: едната въ местностнта Трепетлика, а другата—въ Ледине. Вече почнала
да се лее огнена течности въ пещите. Това въодушевявало Груйо. Колкото по-рано
била гордостита му, сега се увеличила двойно. Вече въ Ледине и Трепетлика
закипелъ животъ, работата била по-усилена. Рудата се събирала при пещите
неимоверно скоро. И работниците викали: „Руда, руда!“. Това накарало Груя
да побеснее повече. Той отивалъ при работниците въ галериите и викалъ:
„Руда, руда дайте по-скоро!“ Ако Груйо притежаваше некаква магическа сила би
извадилъ всичката руда отъ земята и наведнъжъ би я събралъ около пещите, за
да задоволи тези ненаситни гърла. Той се забравялъ, тичалъ като лудъ и викалъ:
„Руда, руда дайте за пещите!“ Самичъкъ обикалялъ по неколко пжти на день
рудниците. Дори самичъкъ взималъ мотиката и лопатата и работелъ. Ако некой
работникъ си позволявалъ да му говори да не работи, грозно си изпащалъ. Груйо
го мъмрелъ: „Не видишъ ли, че двете гърла пищятъ за руда?“ А по некога
си позволявалъ и да бие. Груйо ги биелъ, защото били негови работници—роби.
— Груйо иде — викали работниците — почвайте работа, до като не ни е сварилъ така.
Всички се страхували отъ него, защото билъ много свирепъ, толкова свирепъ, че уби-
валъ хора. Храна и облекло, споредъ Груйя, не били важни толкозъ, колкото работа.
Пещите поглъщали рудата безжалостно, работа усилена, но кахърелъ се Груйо,
защото немало достатъчно вода за пещите и за премиване на рудата. А златото
имало нужда отъ повече вода. У Трепетлика малко вода, у Ледине малко, пъкъ не
може изкара у Трепетлика. Ето трудниятъ въпросъ за Груйо. Закахърилъ се Груйо.
Биелъ си главата о камъни. Кжде да намери вода за рудата и пещите? Оставало
още да полудее. Единъ день вместо да обиколи и повиди работниците той се от­
далечили изъ гората. Чудели се работниците защо нема Груя, чакали го много,
но той не се явилъ. Не дошелъ да ги разпусне отъ работа. Не смеяли ра­
ботниците да напустнатъ, но решили, каквото става да става, но да се търпи туй,
целъ день, не яли, изморени, пъкъ и нощемъ да работятъ. Не може. Груйо се за­
върнали късно. Майка му се кахърела много. Когато го видела, извикала: „Ахъ
Груйо! Кжде се изгуби? Целъ день нема да повидишъ работниците. Те напустнаха

Сборникъ Трънски край — 44. 34$