Page 478 - trnski_kraj

Моятъ бележить командиръ

Изъ книгата .Единъ оть първа дивизия“ — спо­
мени на участникъ въ войната. Трето издание.
Отъ Георги Ст. Георгиевъ

Никога човЬкъ не може да избере баща си. Много рЬдко може да избере командира си.
Има хора, които се ст-Ьсняватъ заради баща си. Срамуватъ заради командира си.
Сждбата ми даде и баща, и командиръ.
Когато въ щаба да дивизията моливътъ драсна за мепъ 41 гюлкъ, почувствувахъ се
загубенъ. Въ непрекжснато очакване да бжда въ единъ отъ най-първит-Ь, командуванъ
отъ единъ отъ най-първитЬ, изби-
рахъ и полка, и командира. Загу-
бихъ полкъ и командиръ. НамЪ-
рихъ полкъ и командиръ.
По външности, кротость, благость
— никой, никога не би могълъ М8К-
да подозре, че въ този командиръ ЛИ
може да се крие такава морална
сила, такава душевна мощь, та­
кова психологично въздействие,
такъвъ ненадминатъ пламъ. Всич­
ко силно и завладяващо б"Ь се
събрало въ най-тихия, най-скром-
ния, най-смирения човЬкъ.
Лишенъ отъ лицемерие и демаго­
гия, отъ външенъ блЬсъкъ и
труфила, този човЬкъ бЬ човЬкъ.
Къмъ всички еднакъвъ. Старши и
младши. Офицеръ и подофицеръ.
Ефрейторъ и редникъ. Строеви и
нестроеви. Никога не се обърна
къмъ нито единъ офицеръ на ти.
Никога не му каза на име. Вина­
ги внимателенъ, доказа, че и въ
най-дребнитЬ работи можешъ да
бждешъ сериозенъ, и пакъ да по-
стигнешъ всичко. Къмъ всички
еднакъвъ и въ поздрава: „Хаир­
лия день, момчета!“ И около
този чов-Ькъ днит-Ь на всички
бЬха на хаирлия!
Като малцина други, и той счита­
ше, че за да влад-Ьешъ войника, Полковникъ Хараламби Григоровъ Тошковъ
16. II. 1868-Трънъ — +20. IX. 1932-София
тр-Ьбва да вземешъ сърдцето му.
А за да вземешъ неговото сърдце, трЬбва да му дадешъ своето.
Веднажъ, говорейки съ единъ офицеръ, командирътъ се спира на малко мостче. Войникъ
носи нЬщо; мостчето е т-Ьсно — не може да мине. Войникътъ стои и чака. Команди­
рътъ се обръща случайно.
— Какво има, войниче? Искашъ да минешъ? Запов-Ьдай!

Презъ дъждовнитЬ неприветни дни и нощи на настжплението ни въ Ромъния, една ве-
черь, командирътъ изпраща конния си ординарецъ за слама.
— Гледай да не забравишъ и моя другарь, донеси и за него!
А другарьтъ на командира е . . . дежурниятъ телефонистъ!

481