Page 479 - trnski_kraj

Този българин ь б!> българипъ. Всичко отъ Българин, всичко за България. Роденъ въ
1рънь, макаръ и трънчанинъ, а не софийски шопъ, той бе истински шопъ. Говореше
на шопите шопски, зашото самъ се чувствуваше, самъ бе шопъ, защото ние б-Ьхме
шопи софийски, шопски полкъ — съставенъ почти изключително отъ шопи, и тези
които не бЪха и турчинътъ, и евреинътъ, и арменецътъ, и циганинътъ — всички се
чувствуваха шопи! Командирътъ на 1 шопски полкъ — шопъ! Командирътъ . на 41
шопски полкъ — шопъ! Полкъ за полкъ! Шопъ за шопъ!

Този началникъ бе началникъ. Винаги между насъ, винаги далечъ отъ насъ. Съ всички
еднакво близъкъ, еднакво далеченъ. Съ никого никаква интимность. Преди всичко _ съ
дружиннитТ. Всички го чувствуваха на разстояние. Еднакво справедливъ къмъ всички,
самообладанието му служеше да разрешава и най-неразрешимите нагледъ въпроси. Този
началникъ бе си създалъ такова обаяние, че когато се казваше Командира, значеше Вой­
водата. А войводи имаха славните чети въ още по-славното време на славните борби за
Свободата!
Първите дни на последния май. Следъ два-три дни заминахъ въ отпускъ. Следъ две-
три седмици командирътъ падна боленъ. Продължителна почивка. Но, когато наближи
времето, както прекрати отпуска си за Дунава и отвждъ Дунава, тъй прекрати отпуска
си и презъ септемврий и се яви въ полка да го води по тежъкъ, но славенъ, побе-
день пжть!
Команцирътъ пристига съ адютанта си.
— Останете тукъ, Новаковъ!
И Новаковъ остава при Власевъ.
— Да вървимъ, Георгиевъ!

Командирътъ е дошълъ да обиколи ротата. Но, не да обиколи окопите и ходовете, за
да види дали сж пометени. На позиция сме. Нема да правимъ свадба, само да чистимъ,
метемъ. А и като метемъ, гранатите всеки день засТгатъ окопи и ходове и рушатъ
зариватъ. Какво ще метеШъ!
Командирътъ не е дошълъ да гледа мъртви окопи и мъртви ходове. А и да иска, не
може да ги види. Нощь е.ь Командирътъ е дошълъ да види живи хора и живи душй. А
и да не иска, ще ги види. Луна е.
Ето, излизаме вече отъ първата линия. Минаваме теленигЪ мрежи. Предъ насъ е поле
Битолско поле. Стигаме постъ.
— Господинъ полковникъ, явява ви се старши на постъ № 1. Отъ страна на противника
не се забележава нищо!
— Отлично!

Ще се старая, господинъ полковникъ!
Командирътъ разговаря съ войниците. Пожелава имъ добра служба и — хайде на след-
ния постъ!
Едва тръгнали, обръща се къмъ менъ.
Да, тъй е, Георгиевъ, точно толкова крачки, колкото казахте! А оттукъ до съседния
постъ, колко крачки има?
А отъ вашия командиръ до моя, колко крачки има ?
И ето, този командиръ, отъ когото съмъ на една крачка, ме запитва за войниците —
храната, облеклото, настроението, разговорите, духа, надеждите, очакванията...

Пусто поле. Тишина. 1050 се е омълчало. 1248 се е омълчало. Завоя на Черна, Висо­
чините, Червената стена — всичко спи въ дълбокъ сънь. Само отъ време на време
нТкоя бела ракета процепва далечния пеизажъ, за да ни напомни, че и тамъ има живи
душй. Около насъ н-Ьма жива душа. Задъ насъ сж нашите. Предъ насъ сж техните.
Долу сме ние. Горе е Богъ. И предъ Бога и противника, изповедникътъ изповедва,
както само предъ изповедникъ човекъ може да се изповедва.
Едва стжпваме. Бдва пристжпваме. И когато тая изповедь, презъ май 1918, всредъ

482