Page 480 - trnski_kraj

майска лунна нощь, се свършва, командирътъ се Спира. Обръща се къмъ менъ и нару­
шава пълното си дотогава мълчание. Протяга ржка и казва:
— Благодаря. Благодаря, Георгиевъ, за голямата откровеность...

Презъ 1915, на войнишки шинелъ, двама войници изнасятъ тежко раненъ кандидатъ отъ
54 полкъ. Картечниците съскатъ. И въ тоя мигъ се изправя тънката фигура на коман­
дира — тогава дружиненъ тамъ. „Благодаря. Благодаря, Мировски!..“
Върнахме се. Ето Новаковъ, Власевъ
— Хайде, Новаковъ! ....
И предъ двамата, протяга ржка и повтаря :
— Благодаря. Благодаря още веднажъ, Георгиевъ, за голГмата откровеность.

Този другарь 6Ь друга рь. Предъ него можеше да се говори, защото можеше да разбере,
знаеше да упжти. Известно е вече, че цела нощь бГхме будни. Посрещаме постовете и
секрета, пожелаваме имъ добро утро, присжтствуваме на утринната имъ закуска, поже­
лаваме имъ лека нощь. И едва тогава отиваме да си легнемъ. Но, едва заспали ще пи
събудятъ. Бригадата иска сведения за патрони, ракети. Тия „тъй важни“ сведения могатъ
да почакатъ до пладне. Не, сутриньта! Понеже имахме командиръ, оплакахме му се. Ко-
мандирътъ не си прави оглушки. Не си „прави кариера“. Отдавна вече я направи и то
на самото бойно поле. Командирътъ не казва: „Ще видя“, „Ще провТря“, „Ще проуча“.
Командирътъ взема телефонната слушалка.

— I осподинъ полковникъ, обръща се той къмъ бригадния и му обяснява, ако на тая
практика, която не позволява на офицеритТ ми да почиватъ, не се тури край, ще се
оплача въ дивизията!
Въ полка се получава известие, че сестрата на единъ отъ нашитГ офицери, гимназиална
учителка, заразила се като милосърдна въ една болница въ София, е починала. Коман­
дирътъ, нашиятъ другарь, презъ чиито ржце минаватъ всички книжа, прочита тая те­
леграма. Какво по-просто да се предаде на поручика! Но, тоя месецъ, поручикътъ
е въ опр-Ьснителния курсъ въ Крушево. Какво по-просто — да му се телеграфира въ
Крушево!

Но, нашиятъ другарь знае що е скръбь. Давайки отпускъ на брата, телеграфира не
нему, а на другъ офицеръ отъ полка, сжщо въ момента въ курса, и не на безразлично
кой да е офицеръ, а на личенъ приятель на поручика, съ поржчка да го подготви и
едва тогава да му съобщи. И това на фронта, гдето всЬки день, безъ да ни подготвятъ,
ни убиватъ. И това презъ войната, когато, безъ да подготвятъ близкитЬ ни, ги убиватъ!
Една нощь, тъкмо бГхъ се върналъ отъ обиколка, телефонътъ издрънка. Свръзка, орди-
нарецъ, адютантъ ? — Нищо подобно. Въ тоя късенъ часъ самъ гласътъ на командира.
Защо ми говори именно той ? — Офицерите отъ щаба спятъ, защо да не спятъ, щЪлия
день работятъ, ноще нГма какво да провГряватъ, нека спятъ — не ги буди. Или, може
би, сж будни, а при все това, самъ той взема слушалката, самъ той иска да говори. И
командирътъ ми говори. Станало е нещастие.

Въ участъка на моята пехотна рота е цЬлата втора картечна. Най-важния участъкъ на
полка — цГла картечна, погълната отъ една само пехотна. На командира й капитанъ
Писаревъ е станало лошо, тъй както всГкиму отъ насъ би могло да стане.
НЪма никаква възможности да бжде изтегленъ, нито да му се прати лГкарь. Въ моя
участъкъ е, да отида азъ и направя всичко, да заместя всички.
Когато отидохъ .. . Писаревъ ... Веднага изваждамъ другаря си, вода, въздухъ, разго-
воръ, съвзема се. Научава, и не може да се отблагодари на командира, на часовоя. 'РЬзи
наши бляскави часови! Часовоятъ е на постъ Разхожда се, върти се, обикаля, слуша...
чува, да чува, той, който е поставенъ да вкимава за противника, да слуша не се ли
чува н1ицо, макаръ и отдалечъ, чува съвсемъ отблизо едва уловими вопли, ужасни вопли
отъ земята, отъ гроба, отъ единъ отъ нашитГ живи, преждевременни /гробове. Отваря
вратата и, ротниятъ му, изтегнатъ на леглото .. . отива .. .
Часовоятъ съобразява. Веднага телефона, щаба, командира ... И въ тоя тъй късенъ часъ,

483