Page 481 - trnski_kraj

въ тоя тъй ркненъ часъ на новия, единъ отъ нашитк петстотимъ дни на.южния фронтъ
самь :командирътъ на телефона!
Този командиръ-д ру га рь считаше за дългъ да изпрати писмо до семейството на всеки
убитъ офицеръ. Пишете го самъ, лично.
Тия писма бЪха и бойна атестация, и некрологъ; и другарска раздела, и надгробна речь.
Ето съдържанието на едно отъ тЪхъ:
„Уважаеми г. X.,

„Въ тежките и ожесточени боеве, които полка води и продължава да води за постигане
на отечествените идеали, падна убитъ и Вашиятъ синъ.
„БоеветТ, които оттогава полкътъ водеше, както и други причини, отнеха отъ менъ
възможностьта на време да изкажа както моите, тъй и на офицерите отъ полка горещи
съболезнования за геройската кончина на Вашия синъ. Прекланяйки се предъ паметьта
на падналия, смея да Ви уверя, Уважаеми господине, че както азъ, така и моите офи­
цери отъ полка взематъ най-живо участие въ Вашата скрьбь. Отъ свое име и отъ това
на офицерите и подчинените нему, Ви уверявамъ, че неговото име ще остане тесно
свързано съ историята на полка и ще служи за назидание на младото поколение. Отъ
неговите подвизи и дела и любовь къмъ Родината, то ще черпи поука и ще отстоява
правата на нашата мила България.
„Героичната кончина на вашия синъ нека Ви бжде утеха. Покойниятъ въ борбата за
величието на България сложи геройски костите си, като допринесе твърде много за
щастливия изходъ на тази борба. Нека Ви бжде утеха, че ние, неговите началници и
другари, ще запазимъ за него най-скжпи спомени и че той, съ своята беззаветна любовь
къмъ Отечеството и великото дело, ще ни служи за примеръ, достоенъ за подражание“.
Този офицеръ бе офицеръ. Увенчанъ съ блескава бойна дейности, никой отъ насъ нищо
не знаеше, защото никому нищо не казваше. Но той. който бе миналъ по пжтя на
истинското командуване, познаваше истината и лъжата. Всички слабости откриваше и не
се стесняваше да ги посочи. Но, винаги кротко, полугласно, да не се чуе, доста е, че
този, до когото се отнася, ще чуе.

— Ако се намирате въ невъзможность да изпълните заповедьта ми, нема ла ви на-
силвамъ... Ще я поверя на другъ!
Така бе се изразилъ предъ единъ отъ офицерите.
— ... По-младши отъ васъ командува... Вие какво ще кажете?
Съ тия думи се обърна къмъ другъ офицеръ, заемащъ нестроева длъжность, подсещайки
го да прояви повече амбиция, особено въ момептъ, когато започваха големи боеве.

А боевете въ Ромъния започнаха. Всека нощь командирътъ спеше опасанъ. При ле-
гане, не пропускаше да каже на дежурния телефонисгъ: „Да не забравишъ да ме събу-
дишъ“. Но, това бе излишно. При най-малкия шумъ, само пушка да пукне веднага
скочи: „Какво има?“ Дрънне ли телефона: „Какво съобщаватъ?“ Но, най-често бе
буденъ. Средъ нощь, отдавна минала полунощь, а той е въ разговоръ съ некой офицеръ.
„Война е, не се знае кой колко ще живее, елате да си побъбримъ, да пиемъ кафе“.
Или, най-неочаквано, ще попита шеговито будния лекарь: „Докторе, какъ мислите, утре
кжде да настжпимъ?“

Тъй, самъ буденъ, обичаше самъ да проверява. Една нощь заповедва на единъ отъ
дружинните да проучи внимателно местностьта напредъ: блатиста е, на сугриньта ще се
настжпва. Придруженъ отъ войникъ за свръзка, командирътъ тръгва по обиколка, Дру-
жинниятъ му докладва, че е заповедаль на командира на еди коя си рота, който ,отъ
своя страна, е пратилъ патрулъ съ еди кой си. .. подофицеръ, който донесълъ еди
какво си.

— Подофицерски патрулъ ? Би м о г л о даже самъ ротниятъ командиръ да отиде. Би
могло даже самъ дружинниятъ ... Би м о г л о даже и самъ командирътъ на полка да
отиде и лично да провери!. .

Пакъ въ Ромъния, презъ втората половина на декемврий, една нощь, минавайки покрай

484