Page 482 - trnski_kraj

м4стотО, гдето спи единъ отъ дружиннит-Ь, спира войника, койго желае да събуди на­
чалника си.
— Нека почива дружинниятъ, не го събуждайте!
Продължавайки пжтя си, натъква се на спящит4 заедно двама ротни командири. Не ги
събужда. Продължава. Спира се предъ будния командиръ на друга рота. Разговаря. На
връщане ср4ща събудения вече дружиненъ командиръ.
— Ехъ, не съмъ ви викалъ, азъ провЪрихъ, има будность, бодрость, службата се носи
добре. КомандиригЬ на V и 2 роти се събрали заедно да почиватъ... Е, по-дсбре шфше
да бжде, ако си б4ха при ротигЬ. Нали? Не имъ правя бележка. Само казвамъ!
Въ единъ бой командирътъ вижда, какъ една рота не вижда. Нито него, нито против­
ника вижда. „Кажете на ротния да ме погледне“. А командирътъ е напредъ. А ротата
е назадъ. И ротниятъ, за да го погледне, излиза съ ротата напредъ!
Въ единъ бой командирътъ вижда, какъ единъ ротенъ не го вижда. А този ротенъ е
старши. Той вижда, че орждия се взематъ и бърза да донесе, че той, именно, ги е взелъ.
Бърза и не вижда, че командирътъ го вижда. Не вижда, че командирътъ отъ самигЪ
орждия го вижда. „Нищо, отвръща командирътъ, ако съ ротата не избърза, нали поне
съ донесението .. Пакъ съ л4що избърза!“
При все това, не даде никого въ сждъ. И не само при личнит4 си наблюдения. Следъ
получаване на донесение, рапортъ, не спи цЪла нощь, измжчва се, терзае, поставя на
везнигЪ на собствената си съв-Ъсть постжпката, прегрешението, престжплението, но сж-
щевременно и трудностите, лишенията, страданията и следъ борба съ себе си, все съ
надежда за поправка, все съ вера, че решението му ще бжде оценено, отсжждаше.
Затова пъкъ, бе строгъ при повишенията. При вс4ки случай, когато неправилно се пред­
ставяха подофицери, връщаше представлението съ нацписъ: „Да се донесе подробно, за
вс4ки поотделно, коя е преценката да се произведе, каква длъжность е изпълнявалъ, въ
кой бой е участвувалъ“. Къмъ редницитЬ 64 по-щедъръ.
Но, 64 ли истински въпросъ за награда и то особено съ ордени, стараеше се да не би
нЪкой заслужилъ да бжде пропустнатъ.

Въ Ромъния, при убийствеьъ огънь, командирътъ вижда какъ следъ знака за атака,
пръвъ скача единъ подофицеръ и увлича войницит4 си. „Черниятъ подофицеръ отъ 10
рота“, си казва командирътъ. „Черниятъ подофицеръ, повтаря той по-късно предъ адю­
танта си, да не забравимь да го предсгавимъ за награда!“
Командирътъ 64 психологъ „Мога ли“, „Обичашъ ли“, Ще желаешь ли“ б4ха люби-
мит4 му изрази. Война е. Службата тогава се отличава тъй много отъ мирновременната!
По време на бой въ Ромъния, командирътъ достига единъ мостъ съ свръзки и телефо­
нисти. Отдавна е време за об4дъ. Но, поради бързото напредване на полка, храната не
е още пристигнала. Огладн4ли, войницигЪ изваждатъ кутии консервирано месо, взети отъ
изоставени, подредени ромънски раници, които поради бързото б4гство, противникътъ не
64 успЪлъ да прибере. Командирътъ сжщо е гладенъ.
— Другари, мога ли и азъ малко да похапна ?
Следъ об4да, единъ отъ тетефониститЪ реже на ромънска пушка тютюнъ.
— Обичашъ ли да ми дадешъ една цигара ?
Н4колко месеци следъ това, въ Перишори, командирътъ повиква сжщия подофицеръ-
телефонистъ, предлага му столъ, извиква о^динареца си да почерпи госта съ конякъ и
нарежда да му се дадатъ отъ неговит4, на командира, цигари.
— Това е за оная цигара, която ми даде край моста. Помнишъ ли ?
Наблюдателностьта му 64 тъй остра, че малко му требваше, за да отгатне.
Презъ декемврий, въ Ромъния, командирътъ забелязва известна натегнатость. Веднага
попитва на какво се дължи. Повикания подофицеръ отговаря, че отдавна вече войниците
н1зматъ известия отъ домашнит4 си.
НЪма никаква поща нито отъ България, нито за България. Веднага дава нареждане

485