Page 534 - trnski_kraj

Заб. Първородниятъ му синъ, студенти по математика, загива въ Илинденското въстание
-1903 г.,за да се потвърди народната мждрость: „Крушата пада при корена“.
Измжчванъ твърде много и отъ придобитъ презъ войната ревматизъмъ, многозаслужи-
лиятъ на народа си и отличилъ родния ни край Симо Соколовъ почина въ София на
29 априлъ 1918 година.
Е в. Стефановъ

Свещеникъ Никола Тошковъ

Никола Тошковъ, потомъкъ на попъ Никола Тошкинъ
стари — откривателя на първото домашно килийно
училище въ гр. Трънъ 1780 г. е роденъ на
1846 г. въ гр. Трънъ.

Следъ завършване на килийното училище при
трънската черква Св. Петка, което се е изчерп­
вало съ заучаване на псалтира и наустницата,
любознателниятъ младежъ приема свещеническия
санъ. Билъ е свещеникъ въ Трънъ и н-Ькои села
на околията.
При окупацията на Трънско отъ сръбскигЪ вой­
ски презъ годинитТ 1878—79, свещеникътъ Нико­
ла Тошковъ е билъ единъ отъ деятелнитТ чле­
нове на тайния трънски комитетъ, който проведе
борбата противъ сръбските домогва ния за заграб-
ване на Знеполската котловина. Известно е, че
тази упорита борба за България завърши успешно.
Въ качеството си училищенъ настоятель въ Трънъ и съ негово съдействие сж били
привлечени въ трънското училище за учители Георги НедТлевъ отъ Копривщица и да-
скалицата Калиопа отъ Ст.-Загора, които въ последствие, заедно съ даскалъ Димо Пет-
ричевъ, сж модернизирали училищното образование и сж въвели празднуването на Св. Св.
Кирилъ и Методи.
Свещеникъ Никола Тошковъ къмъ края на живота си бе избранъ за народени предста­
вители въ II. Велико нар. събрание, заседаващо въ Свищовъ на 1881 г. по случай давене
пълномощията на Князъ Ал. Батембергъ.
Връщайки се отъ Свищовъ съ файтонъ, заедно съ Атанасъ Насалевски и Кола Ста-
ноевъ, при Арабаконакъ ги нападнали разбойници и въ ожесточена борба помежду двете
страни, свещеникътъ получили тежки рани, отъ които на 1891 год. починалъ въ Трънъ.
Така завършилъ земния си пжтн този заслужили синъ на Знеполе.

Димитъръ Костовъ — полицаятъ
(роденъ около 1848 г. въ с. Зелени-градъ)

Робството очерта неговия пжти и той го измина до край. Нежните погледи на трите
му деца и жена, не го разколебаха.
Презъ пролЪтнта на 1872 година се разделя съ гЬхъ. Отива на „печалба“. Нижатъ се
месеци на копнежъ, години на очакване, съмнения, сълзи, но той не идва.

Постжпилъ на работа по строящего се около Радомиръ шосе, той влиза въ групирания отъ
работници революционенъ комитетъ. Всички погледи сж устремени къмъ главния органи-
заторъ Дедо Цеко воевода.

Сборникъ Трънски край — 68. 537