Page 535 - trnski_kraj

ТТхната работа е двойна: презъ деня разбиватъ скалите и
крадатъ барутъ отъ предприемача — барутъ, който презъ
нощьта обръщать въ „фишеци“.
Село Калшце. Праздникътъ св. Еремия. Големъ съборъ. Ко-
мятетътъ е разкритъ. Списъците заловени. Почти всички чле­
нове сж на събора. Заптиетата безъ мжка ги залавятъ. Презъ
това време въ с. Жабляно, Димитъръ Костовъ, разтлалъ на
единъ чулъ барутъ, неподозирайки нищо, прави фишеци.
Турската потера, пръсната по всичките радомирски села, идва
тукъ и арестува нТколко души. Неговата хазайка, безъ да
подозира кой е въ кжщата й, безъ да знае цената на своите
думи, казва на Димитрия: „турци сж дошли, арестуватъ
нТкои ..."
Веднага, разбралъ дебнещата го опасности, той грабва шишането и барута, незабелязано се
измъква презъ задните дворове, стига накрай селото, отъ кждето чува викането на
кехаята:
„Който крие Димитрия — трънчанина, да го предаде, че кжщата му ще изгори!“.
Отъ тукъ се отправя къмъ Рилския манастиръ, тТхното най-сигурно убежище. Добре позна-
тиятъ калугеръ го предупреждава, че всичко е разкрито — очакватъ турцитЪ всеки
моментъ, грози го опасности и му подава хлТбъ съ думите: „БЪгай! БТгай!“,
Сждбата на всички, като него, ратници за свободна татковина, тукъ го дъмгосва съ
знака на страданията.
По обратенъ пжть, съ дни се крие по планини и чукари, а нощемъ броди по долини и
полета. Въ късна нощи прескача оградата на бащиния си домъ, кждето, свитъ въ едно
кюше и притаилъ дъхъ, лежи и мисли: „да се обадя ли или не?“ — Мжка подтиска
бащиното сърдце. По едно време се отваря вратата, излиза нЪкой — чува стжпки. Единъ
силуетъ се приближава до оградата и почва да събира прострените дрехи. Болезненото
стенание на силуета, се преле въ скръбния стонъ:
— Мито, Мито, куде ли ти вра не кости носе?
— Мамо! — прошепнаха устните му. Но тя не чу. Баба Илинка си отиде.
„Мислятъ ме за умрелъ? По-добре!“ Наново прескача оградата и тръгва... Босъ, въ
дрипи, съ разранени крака, ето го заловенъ отъ сръбската застава. Мислятъ го за
шпионинъ — откарватъ го въ войсковото управление на гр. Алексинацъ. Сърбите гот-
вятъ „колци“ да го биятъ. Презъ това време въ щаба е дедо Ильо-воевода и пие съ
сръбските офицери, когато влиза младъ офяцеръ и долага: „уловихме единъ много из-
кусенъ български шпионинъ“.

Ильо-воевода пожелалъ да види опасния шпионинъ. Неколко разменени думи съ воево-
дата го сиасяватъ отъ побоя.
— Азъ съмъ Ильо-воевода. Сърбия скоро ще воюва съ Турция. Менъ ми трфбватъ
смели момчета, съ които да помогна на сърбите да биятъ Турция, та после, съ техна
иомощь, и ние да извоюваме нашата свобода. Съгласенъ ли си да те запиша въ моята чета?
— Та това търся азъ, Богъ ме доведе при тебъ! — просълзенъ му отговоря Димитъръ.
Ильо-воевода го прегръща и целува — формалности при постжпване въ четата. Дава
му сръбска военна шапка и му опасва тесакъ (ножъ). Димитъръ целува ржка на вое-
водата, целува ножа и се заклева живъ да се не раздели съ техъ.
Преди обявяване на Сръбско-турската война, дедо Ильо-воевода съ хората си постжпва
въ големата чета на Знеполския воевода Симо Соколовъ отъ с. Грознатовци, Трънско.
Впоследствие, обаче, този големъ отредъ се разделя на две чети, като дедо Ильо
остава да командва 120 момчета, а Симо Соколовъ—около 600. Димитъръ Костовъ остава
въ четата на С. Соколовъ, заедно съ останалите доброволци отъ Трънския край.
Скоро почва и самата война въ 1876 год. Българските зидари-доброволци сж на предна
линия. Тукъ е и Димитьръ, подъ началството на командира Симо Соколовъ. Боятъ на
1 юлий е въ своя разгаръ при в. „Бабина глава“. Трънскиге герои съ неописуемъ

538