Page 536 - trnski_kraj

устремъ се нахвърлятъ сргщу противника. Макаръ, че тука на всека крачка ги дебне
смъртьта, всеки иска да е приви. Най-храбриятъ измежду храбрите, скача въ турския
редутъ, правейки си пжть съ щяка и при<лада, стига първия турски топъ, нрави схватка
съ артилерийския офицеръ и успива да го наниже на щика си. Хвърля се, като лъвъ,
полага двете си ржце върху топа и извиква: „Ура!“ Но една сабя замахва и посича двете
му ржце отгоре презъ китките Ранениятъ се извръща къмъ своите другари и коман­
дира, повдига си ржцетЪ съ прерязани жили, облени въ кръвь, и казва: „Господинъ
Симо, двете ми ржце ... но топътъ е плененъ!“
Димитъръ Костовъ бавно отпуска треперящитЪ въ конвулсии ржце, кръвьта не спира,
багри топа ... Но болката е чужда за него.
Окуражени отъ неговия подвигъ, другарите му идватъ и затвърдяватъ победата.

Докато се лекува по болниците, войната е прекратена. Мирътъ подписанъ. Доброволче­
ските отреди разформируватъ. НЪкои отъ доброволците заминаватъ за Влашко. Между
гехъ и Димитъръ Костовъ, въпреки посечените си ржце и парализирани пръсти на
левата ржка.
Политически причини заставятъ българите да напуснатъ Влашко. Драганъ Цанковъ прави
постжпки и получава разрешение да ги прехвърли въ Русия, кждето, въ гр. Кишиневъ,
се сформирова първата българска въоржжена сила — българското опълчение, наречено
„Пети конвой на Негово Императорско Височество Великия Князъ Николай Николае-
вичъ“. Скоро, поради големия напливъ на българи-доброволци и трите дружини на
„Петия конвой“ били увеличени. На 17 априлъ, 1877 година, дружините били вече шесть
и „Петиятъ конвой“, преименуватъ „Българско опълчение“. Началникъ на опълчението
билъ генералъ Столетовъ. Димитъръ Костовъ е зачисленъ въ пета дружина. Къмъ края
на м. юний, начело съ Самарското знаме, стжпватъ на българска земя при Свищовъ. Раз-
биватъ турците и освобождаватъ Търново и презъ Балкана се нахвърлятъ върху пъл-
чищата на Сюлейманъ паша край Стара-Загора. Тукъ, презъ м. юлий, Димитъръ Ко­
стовъ пада раненъ и впоследствие настаненъ на лечение въ Габрово. Недооздравелъ,
следъ 20 дни, той е наново въ редовете на Шипка, на Св. Никола, гдето възкръсна-
лиятъ български героизъмъ следъ петвековното робство, помита, унищожава мчогобройните
турски пълчища. На „Св. Никола“, презъ августъ, Димитъръ Костовъ, проявявайки своя
най-големь героизъмъ, пада тежко раненъ. Отъ болница на болница, ранениятъ стига
въ Одеса, кждето остава на лечене. Проклина левия си смазанъ кракъ, загдето го за­
държа въ кревата . . ., а на Шипка се решава сждбата на България.
Когато билъ въ състояние да ходи, взима пушката си и, не обръщайки внимание на про­
тестиращата болногледачка, тръгва наново. Пакъ е въ редовете на пета дружина. На
Шипка е непоносимъ мразъ, виелици, снежни бури. Всичко сковано отъ студъ. Те сли-
затъ отъ балкана, атакувагъ с. Шейново, кждето предъ опълченските щикове се покла­
ща тъ заледените турски редути. Ротите се топятъ, взводовете се обръщатъ въ отделни
бойци, но победата е изтръгната, самиятъ Вейселъ паша плененъ. Въ този щурмъ Ди­
митъръ Костовъ, скачайки въ турски окопъ, викайки громкото „ура“, бива олученъ и
наново зле раненъ . . .
Мирътъ е подписанъ въ Санъ-Стефано. Българската свобода възкръсва. Следъ оздравя­
ването си, Димитъръ Костовъ остава известно време да обучава първите кадри на бъл­
гарската редовна войска.
Най-после идва време да се върне въ своя домъ. Тукъ го посреща очудено съкрушената
отъ страдания жена, а вместо трите си деца — три гроба . . .
Участникъ въ сръбско-българската война презъ 1885 год. въ Трънската милиция, коман­
двана отъ Тодори Р. Петричевъ, кждето се отличава въ боевете и получава кръстъ
за храбрости.
Изминалъ стремглаво дългия пжть на българския воинъ, на гърдите му блестятъ 12
сръбски, руски и български кръстове за храбрости и ордени, между които и руския
кръсти „Св. Георги“ IV степени. Освенъ това, при освещаването на шипченския мана­
стири, като награда за най-храбрите, има подарена отъ руския императоръ, чаша отъ ма­
сивно сребро — позлатена, която, по изричното негово желание, се предава на на­
следниците му по мжжка линия. Сега се намира у първия му внукъ — Димитъръ Кръ-
стевъ, София.

5»