Page 537 - trnski_kraj
P. 537

Димитъръ Костовъ е гостували често на генералъ Данаилъ Николаевъ — патриархътъ
                   на българската войска — сжщо притежатели на такава чаша.
                   Примиренъ съ сждбата си, той започва въ Трънъ кръчмарство. За известно време из-
                   пълнявалъ въ Трънъ полицейска служба. По време на трънския революционенъ комитетъ
                   Димитъръ Костовъ е билъ куриеръ между Трънъ и Пиротъ.


                   Наново баща на две деца, той се преселва въ Фердинандъ.
                   Тамъ, на 6 май, 1927 год., дЪдо Димитъръ трънчанинътъ —
                   полицаятъ, умира. Оплаканъ и изпратенъ отъ всички учи­
                   лища въ града, отъ всички власти, полицейски взводъ и вой­
                   сково отделение, той остави име на голЪмъ народенъ герой.


                                                                       Даринка П. Дракева









                                                            Сотиръ Гюровъ Календеровъ



                                                           ВсЪко време създава потребните си хора. Това
                                                           ни свидетелствува историята.
                                                           Трънъ и Трънско сж създали личности-обще­
                                                           ственици, съ които може да се гордТемъ и споме-
                                                           нътъ за тТхъ прави честь за този край. Това
                                                           сж Атанасъ Насалевски, Захари Байкушевъ,
                                                           Тако ПТевъ, Сотиръ Календеровъ и цЪла ре­
                                                           дица други борци.
                                                           Сотиръ Календеровъ е роденъ на 1860 годи­
                                                           на въ с. Милославци, въ подножието на
                                                            „Дъсченъ кладенецъ“ и „Руй“. Той е израстналъ
                                                            въ турско време въ едно почтено търговско-
                   земеделско семейство, добилъ първоначалното си образование въ с. Зелениградъ при
                   известния тогава учитель даскалъ Цона (Бисмаркъ), Петъръ Главановски и въ класното
                   училище въ Трънъ. Презъ цялата си детска и юношеска възрасть е билъ неотлжченъ
                   сътрудникъ на семейството си по отглеждане на добитъка и земеделско-стопанската
                   работа. Едвамъ възмжжалъ, къмъ 17—18 годишната си възрасть, отишелъ да живее въ
                   Трънъ, гдето подъ покровителството на баща си се е занимавалъ съ търговия, като
                   не е прекжсвалъ връзките си и съ селото. Така е продължавалъ до 23 годишната си
                   възрасть, когато презъ 1883 година го е заварилъ закона за адвокатите като а д в о к а т ъ.
                   Отъ тогава Сотиръ Календеровъ се е предалъ на адвокатска професия. Какъвъ беше
                   като адвокатъ, това знаятъ всичките му съвременници. Придобилъ адвокатското право
                   като адвокатъ-практикъ, той сериозно се заема за своето самообразование. Заради това,
                   редовно следеше нашата, и чрезъ децата си, чуждестранната литература по правните
                   въпроси.
                   Беше природно интелигентенъ и даровитъ човекъ, авторитетенъ, влиятеленъ, съ неиз­
                   черпаема енергия, се интересуваше по всеки въпросъ отъ обществено-политически
                   характеръ. Той създаде въ Трънско търпима политическа атмосфера, която се отразява
                   и сега въ отношенията между хората.
                   Беше усвоилъ добре българската национална идея. За нея той работи до края на жи­
                   вота си. По онова време беше на мода социалистическото учение и въ мнозинството си
                   средношколската младежь, па и висшисти, беха усвоили това учение и широко го пропо-
                   ведваха всредъ широките народни маси. Сотиръ Календеровъ не веднажъ е спо-
                   рилъ съ проповедниците на социализма, че преди всичко човекъ требва да



                    540
   532   533   534   535   536   537   538   539   540   541   542