Page 539 - trnski_kraj

борното место и избирателната тълпа). Съ светкавична бързина донесоха вжжетата,
поеха ги Димитъръ Мариновъ, род. отъ Свищовъ, началникъ на Б. 3. Банка, Стефанъ
Чехларовъ, род. отъ Кюстендилъ— нредставитель на „Сингеръ“, Михаилъ Календеровъ
и др.. Вързаха едно вжже за акацията, намираща се предъ общината, стигна се до друго
дърво и омотаватъ вжжето около него, и така продължиха до дюкяна на дедо Димко
— на жгъла иа двете чаршии. Водата ги вдига, люлее ги, но те се държатъ за вжжето
здраво и не се страхуватъ. Единъ отъ техъ успе да прехвърли едно вжже презъ чар-
шията къмъ дюкяна на Иванъ Илиевъ. Единъ отъ застрашените го докачи, върза го за
едно дърво. Следъ това положението беше спасено, всички застрашени почнаха да сли-
затъ отъ покривите на дюкяните си и единъ по единъ, държейки се за вжжетата, дой­
доха на спасителното место.
По тоя начинъ се спасиха 10-на човешки живота отъ удавяне. Това се постигна благо­
дарение на проявената смелость, съобразителность и досетливость на Сотиръ Календеровъ.
Ето личниятъ примеръ, какъ е въ състояние да извърши при опасни за човешкия жи-
вотъ моменти целъ подвигъ.
Хар. Р. Байкушевъ

*

Захари Байкушевъ

(1854 г. — 10. 111. 1919 г.)

Историята на българското възраждане и полити­
ческата ни независимость въ числото на много за­
служилите и именити деятели ще постави и нашия
големъ съгражданинъ — Зах. Байкушевъ. И той,
подобно на мнозина живеели преди и следъ осво­
бождението политически мжже и общественици,
е оставилъ въ наследство на поколенията неза­
бравими спомени на честенъ общественикъ, пла-
мененъ революционеръ и искренъ и безкористенъ
патриотъ. Името му далечъ надхвърля синура на
родното му место и заслужено на завидно место
е вписано въ страниците на общата родна поли­
тическа история.
Захари Байкушевъ е роденъ въ Трънъ презъ
1854 година, точната дата не е известна. Завър-
шилъ е тогавашното килийно училище въ родния
си градъ, — изучавайки „наустница“, „псалтиръ“
и „свече“. Ималъ е за учители даскалъ Тонча
Йоцовъ и некой си даскалъ Георги. Природно интели-
гентенъ, будниятъ му духъ, възпламеняванъ отъ дей-
ностьта на първите на нашата свобода: Раковски, Бо-
тевъ, Левски, а по-късно и Ст. Стамболовъ,—въ ранна
възрасть го поставя въ служба на отечеството. Още
преди освобождението на България, невръстенъ юноша, като любимецъ на трънчани, бива из-
бранъ за кметъ на българите. — Отъ това обществено место, като веренъ стражъ, е отстоя-
валъ националните, училищни и религиозни правдини на българщината. Разбирайки добре
значението и силата на просветата, съ сътрудничеството на първите хора, въ това си
качество оше преди освобождението, издействува предъ турската власть и открива не-
колко училища въ околията и града съ платени отъ населението даскали.
Роденъ въ борба, не остава чуждъ и въ акцията по изгонванието на сърбите изъ За­
падна България, по специално — Трънско. Безстрашниятъ Захари Байкушевъ ведно съ

542