Page 538 - trnski_kraj

обича свои иародъи отечество, че любовьта къмъ своето отечество
е най,-възвишената любовь, всЬки чзвТкъ е длъженъ, до колкото му позволя­
ватъ силигЬ, ла помогне за напредъка на своето отечество, та следъ това, ако може,
на другите.
Той принадлежеше къмъ онова политическо течение, което работеше за запазването на не-
зависимостьта и самостоятелностьта на България. Билъ е народенъ представитель въ IV
Ут/п'™ й ^Д, ВЪ УП 0б- Н: С с- г- 1Х 0б- Н- с- - 1899-1900 година, въ
уи ио. п. С. 1914 1919 година. Билъ е много пжти окржженъ съветникъ, общински
съветникъ — около 25 години. Той свърши своя земенъ животъ на 8 юний 1927 г.1).

Сотиръ Гюровъ Календеровъ
Единъ споменъ

Пикакъвъ общественъ въиросъ или обществена акция въ Трънъ не можеше да се раз­
реши безъ участието на Сотиръ Календеровъ. Съ неговите неизчерпими сили той се
явяваше на всТкжде и съ личния си примТръ показваше, какъ требва да се служи на
обществото.
Така, прТсенъ ми е въ паметьта споменътъ за наводнението въ Трънъ презъ 1905 г.
На 5 май — къмъ 5 часа следъ обТдъ сжщата година, въ града ни стана страшно и
небивало наводнение. БТсната водна стихия на р. Ерма занесе всички мостове и откжсна
за 10-на дни една отъ друга, двете части на града. Наводни цТлата чаршия, направи
гол-Ьми пакости и причини големи загуби. Въ дюкяна на Кота Халваджия, намиращъ се
непосредствено до реката и до отнесения мостъ, бТше Кота Халваджия съ пер­
сонала си отъ 3—4 момчета, неуспЪли да избегатъ отъ водата. До него е шивашката ра­
ботилница на Тодоръ Богоевъ и въ нея самъ той съ 3—4 работника, Георги Тричковъ-
аптекаря и Христо Баинъ, сжщо не успели да избегатъ. По-насамъ е кръчмата на Иванъ
Илиевъ и др. дюкяни, всички затечени отъ стихията, очакватъ смъртьта си. БТсната вода
започна да подкопава сградите и да ги събаря часть по часть, хората плъзнаха по покри-
вите на кжщите и чакатъ, кога
ще се срутятъ и отнесатъ отъ водата заедно съ техъ.
Ние, 39—ЬО души зрители, се бехме събрали предъ черквата Св. Никола и общината
откждето наблюдавахме, какъ ще станатъ жертва тия хора, безъ да може да имъ се по­
могне. Въ това време, излизайки отъ сжда съ чанта въ ржкв, се явява Сотиръ Кален­
деровъ, съобрази веднага страшния моментъ за затечените отъ водата хора, започна да
се тюхка, какъ може да имъ се помогне, да се избавятъ отъ удавяне и въ увлечението
си, се провикна : „Давамъ 500 лева на оногова, който може да спаси тези хора“. Опитаха
се неколцина конни стражари, подкараха конете си, но следъ изминаването на 10—15
метра, най-много до „Лумина уличка“, конете запръхтеха и отказаха да вървятъ на-
иредъ. За втори пжть се провикна Календеровъ: „Давамъ 1000 лева награда, който може
да спаси давящите се“. Опитаха се конните стражари втори пжть, трети пжть, но, без­
успешно. Разбра се, че съ коне не може. Тогава тръгна самъ Календеровъ да гази
мжтната вода. Загази до поясъ, стигна до дюкяна на Тодораки Димчевъ, всички му ви-
катъ; „г. Календеровъ, г. Календеровъ, нищо нема да постигнете Вие, ще се удавите,
върнете се!.. « Календеровъ се хвана здраво съ двете си ржце за акацията предъ дю­
кяна, водата го люлее, вдига го като треска, а той вика: „Вжжетата отъ общината до­
несете“. (Трънската община притежаваше гемиджийски вжжета, съ които си служеше
при избори — обграждаше съ техъ училището, за да служатъ за граница между из-

Х) Специално за града Трънъ и Трънско, Календеро
въ е допринесалъ много за благоустрой-
ството на този край, като е издействувалъ кредити отъ държавата за постройката на дър-
жавната болница, сега
климатична станция въ Трънъ, сградата въ която сега се помещава
сжда, грънчарското училище, понастоящемъ гимназия, както и на големия железенъ мостъ на
р. Ерма, свързващъ двете части на града.
Тези постройки и днесъ си оставатъ едни отъ ной-масивните и хубави обществени сгради
въ града ни и сж живъ паметникъ за предприемчивостьта на големия общественикъ и на-
роденъ човекъ.

Прокарването на хубавото държавно шосе Батановци—Трънъ и неговото разширение и по­
правяне въ найчкивописната му часть „Секирица“ - е сжщо дело на Календеровъ.

541