Page 542 - trnski_kraj

»ъ Трънъ, начело съ началника си Т. Р. Петричевъ, тържествено
гражданите. посрещнати отъ
Ц°Р° Ср“ ТКЛЮЧМ"е ™ "ойнатя' Петричевъ «■ съдружие съ Момчилъ Ковачевъ
кт„„ иРвГ:°1 “а"°,М" сгроежъ на мостове "о шосето Трънъ-Клисура. Двата ж.
бетонни на р. Конска и Филиповската река, както и 16-техъ. моста къмъ Клисура дълго
ще нопомнятъ на Трънско-Знеполско за д-Ьдо Тодора. ^Р ’
Партизанската борба е въ разгара си. Влиянието му предъ жителите
на Знеполско и
I р ьнско му спечелва многобройни съпартизани, които подъ строй на коне или пеши ги
куТъТако"'^ И>ни ла гласуватъ за кандидата на'народната партия, н^овГя
кумъ Тако П-Ьевъ. Упоритъ противникъ на Стамболовия режимъ всичките обещания
и заплашвания, излжчени отъ противните среди не могли да измфн^тъ вече добре оТр
МеШ ОппелеМеР°ГЛеДЪ« К°еТ° политическит* МУ противници решаватъ да го уби-
ятъ.
изъ засада но въТпослГЦЪ П° СДИНЪ ИЗб°РЪ насочва пистолета си къмъ него
изъ засада, но въ последния моментъ се разколебава. Следъ много години той самъ
признава това предъ Петричевъ.
Предвиждайки големите нравствени поражения, очакващи българския народъ последици
на дивите партизански борби между русофили и русофоби, той е покрусенъ Начални-
кътъ „а милицията съ преливащо отъ горчевина сърдце, ясно прозира какъ деГ изъ
пар™занскиятъ водовъртежъ засенчва идеалите на отечеството. Самъ ентусиази­
раш, русофилъ казва: „Историята е сждия. Когато на историческите везни се поставятъ
русофобстовото и русофилството, мисля, че русофилстовото е билъ единствениятъ
пби Ь ПЖТЬ 33 достигане иДеа™те на България. Ние нанесохме незаслужени и тежки
ловкатаНотъНнасГспСВб°бОДИТе;1Ка' Балканската и ДРУ^ите войни доказаха, че много по-
Велика Русия въ Дипломация използва въ пъленъ размеръ благоволението на
наша стоана но нГ г М НЗСЪ’ К°еТ° благоволение. ПР« освобождението ни, бе на
аша страна, но ние съ престжпно лекомислие го отхвърлихме“.
Задкулисната партизанска подлость скоро успева материално да го разори Покрай стппе^я
на мостовете двамата съдружници изгубватъ сумата 40,000 лв. въ'онова вреТ ние виж
даме какъ довчерашните бойни другари, които съ оржжие въ ржка отстоявахаТнтепе
сите на своята родина по бойните полета; довчерашните роби — забравили големите идеали
на българския народъ поради нравствения упадъкъ, насаденъ отъ политическите партии —
ТГЗКРЪВНИ враг0ве- Това е отвратило Тодоръ Р. Петричевъ отъ долнопробните' борби
ли“ нравствена опора> безъ която не може да живее бившиятъ б'орецъ за'ве-
. Н3 СВОЯТа р°дина> изселва се съ големото си семейство въ София Тукъ съ
п, св°и ДРУгари унтеръ офицери, основава презъ 1905 г. дружество на запасни’пол-
ппглрп'И ”ГурГуЛЯТЪ“’ кат0 Реакция срещу партизанския упадъкъ. Това дружество въ
Дс™ие’ СС разРастна въ Днешната 60 хилядна мощна подофицерска организация ’ По
е избпя25 Г0ДИШНИЯ юбилеенъ конгресъ на организацията (1935 г.) Тодоръ Р Петричевъ
печьб?която3а Председатель ,,а ^ичествения конгресъ и го открива съ една прочув'ствена
ските котепииТт ВЪЗМ°ЖН0СТЬ да ЧУЯ)' Пропита отъ родолюбие, порицаваща партизан-
и е котерии и тайните организации, той прикани българското подофицерство завепня
служба само на Родината и на Н. В. Царя. ВДОфицерство за верна
И наистина, хвърляйки погледъ на близкото ни минало, на което сме съвременни,
ние
стпофГ КЗКВИ ВРСДИ НаН6Се Н3 БългаРия партизанския бесъ - двете национални ката-
Р ^ ’ И 0ТЪ друга страна> каква полза допринесе могжщата вече подофицерска оргя
полоГ ЦРИ ВЖТрешнит* смУтове на държавата, следъ Европейската война? Образуваната
чФяИЦ6РСКа организация отъ Тод°Ръ Р- Петричевъ остана верна на своя осРовшель Р
доказа, че тя наистина е единъ отъ най-здравите стълбове на държавата.
Б0ЯГШТ° Смърдце на възРастния ветеранъ се запалва отъ бойната тржба презъ Балкан
ската война. Макаръ неподлежащъ на мобилизация, иска пакъ да бжЦе поле'зенъ Ня^я"
чаватъ го началникъ на хранителния пунктъ при Червенъ коъЦгь вт Н ”
зкоГос™

Въпреки увещанията
на дружинния командиръ и сина си Левъ, комуто при тръгването

545