Page 540 - trnski_kraj

Скромните, но предани на далото негови съграждани, като Атанасъ Насалевски, ИванЪ
Грънчаровъ и Иванъ Бай.сушевъ — събиратъ подписи отъ село на село; съ живо слово
и дело, вдигатъ околията въ полза на България.
ВЬренъ на борбата за освобождението на своя край, — Захари Байкушевъ, пренася ко­
респонденция отъ вжтрешностьта за София, адресирана до Маринъ Дриновъ, политиче-
скиятъ и идеенъ защитникъ на свободата на Трънско. Дейностьта на поменатите труже-
ници и тая на емигриралиятъ вече въ София Тако ПБевъ, — по общото признание, при
тогавашното политическо и международно положение, е единствениятъ виновникъ за осво­
бождението на Трънско отъ сръбското нашествие и присъединяването му къмъ майка
България.
Връщайки се назадъ къмъ 1877—78 година, ние, техните наследници, не можемъ да не
възхвалимъ светото имъ дело и го посочимъ за примеръ на градущите поколения.
Предосвободителната епоха духовно и политично сродява Захария Байкушевъ съ револю­
ционните среди и следъ освобождението. Като гранитна скала застава въ редовете на ония,
що проливаха кръвьта си по Шипка и устоява ведно съ Ст. Стамболовъ и други неза-
висимостьта на младото княжество. Все въ борба за отечеството си, той израстна до по­
ложението да бжде избиранъ за кметъ на Трънъ въ продължение на 18 —20 години,
окржженъ съветникъ, членъ на постоянна комисия, неинъ председатели и стигна върха на
обществената лестница, — стана наооденъ представители.

А следъ като Д-ръ К. Стоиловъ, като министъръ на външните работи, Д. Грековъ и
К. К. Калчевъ, като народни представители, по мандати на Народното събрание, се уста-
новяватъ върху избора за князъ на България на Кобургскиятъ принцъ Фердинандъ, —
народниятъ представители Зах. Байкушевъ бива избранъ въ делегацията по довеждането
на княза въ България отъ гр. Ебенталъ — Австрия. Тукъ той бива наградени съ златени
медали и собственоржчно приподписанъ портрети отъ княза. По тоя случай, въ негово
лице, Трънско, чийто избраникъ е билъ, за пръвъ пжть се удостоява съ княжеско
внимание.
Съ своята честна душа и благъ нрави, — той е билъ еднакво обичани отъ свои и чужди.
Сговорчиви по сърдце, бе източникъ на живо сцепление. Затова съ леснина печелеше
сърдцата на другите и изпълваше душите имъ съ уважение и вера. — И затова по по­
води неговата смърть излизащиятъ по това време въ София вестникъ „Воля“, въ броя
си отъ 14 мартъ 1919 година, между другото, бе писали: „Обичани и почитани отъ всички,
той десеть години поредъ е билъ кметъ на града. Борейки се винаги за правда и спра-
ведливость, заслужено бе най-популярниятъ човекъ въ Трънско. Тачеха го дори и
най-отявлените му противници. Въ негово лице България губи единъ веренъ и предани
сини, а Трънско единъ отъ най заслужилите и почитани свои граждани“.
Захари Байкушевъ почина на 10. III. 919 година и остави часть на родния си край, за
което толкова много страда, въ оковите на Ньойиския договори.
Йорданъ Байкушевъ

'4*.

7одоръ Радивоевъ Петричевъ

(Роденъ на 26 ноемврий 1863 г. въ с. Берайнци)

Тодори Р. Петричевъ е десетото и най-малко дете на бунтовника, Радивоя Петричевъ—-единъ
отъ водачите на Знеполското въстание (Беглишкия джубуръ) презъ 1830 год. Две години
следъ неговото раждане умира баща му, а скоро следъ него — и майка му Северинка. Не­
връстното дете безъ майчина милувка и бащина грижа израства, заобиколено отъ гри-
жите на своите сестри и братя. Както другите деца, така и той се научава да чете и
пише у дома отъ брата си Димо (даскала). Наследили буйния характери на баща си, ма­
кари не учили въ никакво училище, наследствената му любознателность го издига чрезъ
самообразованието винаги до водачески места.
Следъ освобождението ни отъ турците, заедно съ неколко трънски младежи, между

543