Page 541 - trnski_kraj

които Благоя и Ангелъ Ранчини, Йосифъ Младжинъ отъ
с. Берайнци и Благоя Т. Ковачевъ отъ с. Радово, сж пър-
КИ1+; войници въ младата българска войска. Постжпва като
войникъ отъ 4 наборъ 1-ви пех на Н. В. Александъръ полкъ.
Войнишката му служба допада и привлича вниманието на рус-
китЬ офицери. 1оченъ, изпълнителенъ, дисциплиниранъ, строгъ
и отличенъ стрелецъ — това сж неговите качества, заради
които, до уволнението си, бива произведенъ въ чинъ старши
унтеръ офицеръ и накрая официално поканенъ отъ коман­
дира на полка да постжпи въ военното училище. Обаче,
братъ му не одобрява тази покана. Неговите другари унтеръ
офицери, като Желявски и др., които завършиха военното
училище, достигнаха до генералски чинове. Следъ уволне-
нието започва съ брата си търговия съ взривни материали
и други стоки.

Преди обявяване на Сръбско-българската война 1885 год.,
Софийската военна власть му възлага да запознае съ воен-
ствие на тпкя „ П0Т° ”3“>'ств0 всички неслужили Трънски граждани. Вслед-
града отоеда ’ги ИРЗ °К0Л? 4°° ЛуШИ И Д° сашта война обучава въ околностите на
линия по™* наиме,юяанъ Трънско опълчение или милиция. Скоро въ трънската ми-
подпомаган" 1отъ пГ° ЛЮДе ? от\3неполски^ села, съ които ежедневно прави учения,
подпомаганъ отъ помощниците си Тричко Мутевъ (зап. подофицеръ отъ гвардията)
Рангелъ Ивановъ отъ с. Кожинци и Игнатъ Ахчийски отъ Трън“. ?Д 3)’

”, ви“" —
души тпънчанГ^И0™1'/43 17 м’ личн0 ПетРичевъ представя втора такава отъ 60
души трънчани. И двете чети въ последссвие влезнаха въ състава на 2-а софийска
опълченска дружина, командвана отъ капитанъ Каваловъ, съ която взеха участие въ
големите боеве около
впий милшшлидп л. ТрЪНЪ’ Сливница’ Драгоманъ, Царибродъ и Пиротъ. На 3 ноем-
врий милиционерите, като авангардъ на редовната войска
Дъсчани кладенецъ и в. Руй надъ с. Вучи-делъ. Сжщо водятъ упорити боеве при
така взематъ участие, заедно съ
редовната войска, въ жестоката атака на ножъ при Малки Руй. Възкръсналото минало
на Стара България ги въоржжи съ двойно по-гол-Ьма храбрости. Само за мигъ
блясъка на
спазиха бълГарски ножъ и неговия съкрушителенъ спжтникъ „ура“,
оГтпиНГ ПР°ТИВНИКа' ЕДна бягаща тълпа се препъва низъ трънскитТ урви
Тръне кит е°ч V кяпиИ °ТЪ разкРиващиятъ се ужасъ на смъртьта, огласиха околностьта.
Ерма тихо ПР В%К°Ве,Т^ Ще ДИГ1ЛЯТЪ въ пазвит* си ужаса на неприятеля, а
ното хпяПпг!4 нашепва на младите поколения за героичния подвигъ на трънчани. Тех-
на редовнатавгзва'РаДено съ много похвали отъ страна на началниците
на редовната войска. Ето мнението на началника на
невъ : „Ние бехме при Трънъ, трънския отредъ капитанъ Н. Ге-
заклещени помежду две сръбски дивизии — предъ насъ
Моравската, а
задъ гърба ни Шумадийската. Имайки доверие въ морала и храбростьта
на трънските милиционери, оставихъ ги за нашче ориергардъ!“
0:тавили
й следи оть своята храбрости край Трънъ, следъ оттеглюването на българската
войска, милицията или както официално е преименувана - Трънското опълчение
се от-

ЦелаПтРаеПсУоъбскаЪ ^УДЪржимъ б*гъ помеждУ двет^ ™вии върху потъналия въ йена конь.’
Цълата сръбска бойна линия открива огънь по този дръзъкъ смелчага, но началникътъ
соешу липето 0ПЪЛЧение’ °™*™л* глава вазадъ- гордо минава като видение недосегаемъ
р щу лицето на смъртьта, съ която и този пжть се разминава. Българската войска
лата1713”6”6”3 °ТЪ ДРЪЗКИЯ подвигъ> го посреща и изпраща съ нескончаемо ура по це-

544