Page 543 - trnski_kraj

б-Ь казалъ: „Или да се прославишъ, или живъ да не се връщашъ!“, да не излага живота
си, Тодоръ Р. Петричевъ съ пушка въ ржка участвува въ боевете, непрестанно насърд-
чавайки доброволците. Командирътъ на 3-а Солунска дружина, чутовниятъ македонски
воевода ротмисгьръ Димитъръ А. Думбалаковъ, е възхитенъ отъ храбростьта на д-Ьдо
Тодора и го причислява къмъ своята дружина.
И тамъ, по брЬговегЬ на кристалното Мраморно море, баща и невръстния му синъ, и
двамата доброволци, и двамата издънки на прославенъ борчески родъ, съ оржжие въ
ржка, рамо до рамо, бран-Ъха синурит-Ь на нова велика България, готови да умратъ. А
въ София, майката и съпругата — Мария и петьгЬ останали деца, обхванати отъ смутъ,
чакатъ известия отъ далечната кървава арена, отъ мжжегЪ, но те не идватъ . .. Едвамъ
следъ два месеца треперящит-Ь ржце нескопосно разкжсватъ измачканото писъмце. Дали
сждбата не е отсждила трауръ за единия отъ т-Ьхъ. а може-би едровремено и за двамата ?..
Велико време! Отминало като сънь!
Отъ време на време Тодоръ Р. Петричевъ ни доставяше удоволствие съ неговигЪ хубави
статии, печатани въ вестницигЬ „Миръ“, „Родина“ и др.

На 24 маргъ 1936 г. Т. Р. Петричевъ почина. Погребението му бе импозантно шествие
съ военна музика, почетна стража отъ организациит-Ь Гургулятъ, на западните покрайнини,
Македоно-Одринското опълчение и на доброволците отъ войните 1912—1918 г., начело
съ техните знамена и управителни тела, на съюза на запасните подофицери съ предсе­
дателя г. Йосифъ Робевъ. На погребението между другите личеха: полскиятъ пълномощенъ
министъръ, г. А. Тарновски, гръцкиятъ консулъ, г. Лиянопуло, председательтъ на касационния
сждъ, г. Я. Илиевъ, председательтъ на апелативния сждъ, г. Стефанъ Киряковъ, бившите
министри трънчани, г. г. Г. Василевъ и М. Календеровъ. Съ трогателна надгробна речь
г. Д-ръ Радославъ Тодоровъ, преде, на Трънско-знеполското културно-просветно д-во „Руй“,
обрисува нравствения ликъ на покойния и неговата отзивчивость къмъ всичките начи­
нания на трънскиге дружества. „Покойниятъ дедо Тодоръ помагаше и на познати и на
непознати“, каза говорившия. Отъ името на д-во „Гургулятъ“ и съюза на подофицерите
г. Чилингировъ изтъкна въ своята речь бойното му минало, както и неоценимите заслуги
на. Т. Петричевъ къмъ отечеството като борецъ на бойните полета и като основатель на
могжщата подофицерска организация, която въ най-опасните мигове, следъ Европейската
война, се бори срещу вжтрешното разложение на България. И, завършвайки речьта си,
каза: „Нашиятъ другарь дедо Тодоръ си отиде, следъ като се изгради величествениятъ
паметникъ при Гургулятъ, дело подето и подпомогнато отъ него“.
За да бжде пъленъ духовниятъ образъ на Т. Р. Петричевъ, ще цитираме неколко думи
отъ речьта на бившия министъръ г. Григоръ Василевъ: „Достатъчно е на цела область
да имаме по единъ човекъ като дедо Тодоръ Петричевъ и ние ще бждемъ спокойни за
доброто бждеще на нашата родина“. А за тези, които го познавахме, той беше едно ща­
стливо съчетание на финесъ и редко благородство.
За бойното участие въ войните 1885 и 1912 год. е награденъ съ ордени за храбрости.
Награденъ е и съ големия медалъ — значка на Червения кръстъ за заслуги презъ 1912 —13 г.,
като началникъ на пунктъ отъ червенъ кръстъ на Мустафа-паша. А за обществената му
деятелность е сжщо награденъ отъ Н. В. Царь Борисъ III съ кавалерския кръстъ на ордена
за гражданска заслуга.
Малцина сж тези, като покойния, които могатъ да вървятъ по такъвъ опасенъ, но сла-
венъ пжть. Ние всички сме тленни, но само избраниците оставятъ следи следъ себе си.
Ние всички живеемъ, но малцина сж водачите. Единъ животъ е цененъ само когато въ
душата на човека грее божествената искра да жертвува всичко, даже себе си, за ближ­
ния, за идеалите на своята родина, на своя народъ.
Тодоръ Р. Петричевъ бе изпратенъ отъ многобройната подофицерска и другите органи­
зации, както и отъ своите близки и приежтетвуващи съ думите: „Почивай въ миръ!“

В. Петровъ

546