Page 545 - trnski_kraj

самоотверженост!, и патриотизъмъ и съ рискъ на жи.
вота си е затворилъ въ военно време едно сръбско
; училище въ гр. Трънъ, което следъ затварянето му
: не е било и отваряно. Това е било презъ 1878—1879
Ц година, когато сърбитГ, безъ всякаква съпротива
; отъ страна на турцитГ, сж окупирали гр. Трънъ и
околията, преди руските освободителни войски да сж
били стигнали до този български край. Следъ окупа­
цията сърбите създали всички необходими учрежде­
ния въ гр. Трънъ, а най-сетне замислили и открили
и сръбско училище. Но още въ първия день, Никола
Ив. Грънчаровъ, макаръ и 13—14 годшненъ, отка-
залъ да получи „Сръбската читанка“, като съ бурно
т^г,Л: слово протестиралъ и отправилъ апелъ къмъ своите
* *' ' другарчета-съученици, да напуснатъ училището, кж-
дето били събрани насила. Всички ученици, начело
Грънчаровъ като ученикъ-емигрантъ съ Никола Ив. Грънчаровъ, напуснали сръб-
ското училище, което още сжщиятъ день било закрито. За тази негова дързость той
билъ арестуванъ, битъ, малтретиранъ
и следъ десеть дневенъ затворъ билъ пуснатъ
на свобода, като сръбските началствуващи лица увещавали неговите близки да го изпра-
тятъ съ стипендия въ Белградъ, но следъ като отказалъ и на това, емигриралъ въ Со­
фия, кждето билъ заб-Ьгналъ и неговиятъ баща Иванъ М. Грънчаровъ. Като емигрантъ
младиятъ Никола И. Грънчаровъ е престоялъ въ София една година и два месеца и се
е завърналъ въ гр. Трънъ следъ Берлинския конгресъ.
Презъ цТлиятъ си животъ Никола Ив. Грънчаровъ е билъ примТренъ гражданинъ и е
билъ образецъ на трудолюбие, постоянство и честность. Ималъ е всичката възможности
да стане богатъ и знатенъ, но той е предпочелъ съ честь и гордость да се нарича
българинъ, вместо да бжде родоотстжпникъ. Тези му качества сж оставили за него въ
1О7пСК0Т° гРаждан':'гв0 отличенъ споменъ, а неговиятъ патриотиченъ подвигъ презъ
1879 година, ежегодно се сочи за ггримЪръ на учениците въ трънскитЪ училища, които
по този начинъ съ възторгъ и почить си спомнятъ за доблестния тТхенъ съгражда-
нинъ Никола Ив. Грънчаровъ. р -р

. Г Щ..............
■ V'.1 ’■ • *' / з
Цвгьтко Радко въ

Една отъ най-интересните и симпатични лич­
ности между покойниците въ Трънско е, без­
спорно, ЦвФтко Радковъ. Той е роденъ презъ
1852 год. въ нашия романтиченъ градъ Трънъ
безъ, обаче, да е наследилъ неговата роман­
тика, което проличава отъ творчеството му.
Макаръ и съ малко образование, Цв-Ьтко Рад­
ковъ си е извоювалъ между обществото видно
мФсто, благодарение на своята природна ин-
телигентность и даровитость.
Презъ време на пребиването въ България на го­
лемия сръбски държавникъ Никола Пашичъ,
Цветко Радковъ се сближилъ съ него и въ съ-
дружие се отдали на строителни предприятия,
понеже Пашичъ билъ инженеръ. Градската гра-
дина]въ Съфия била направена отъ тФхъ. На местото, кждето сега се издига хуба­
вата постройка на Народната банка, било решено да се изгради сграда на Софий­
ската община. Търгътъ останалъ на Пашича и Цветко'Радковъ. Почнали строежа.
Но Царь Фердинандъ, за да не се засенчи двореца му, спира работата.
Презъ 1889 година, поради политически бунтъ, предизиканъ отъ сръбската еми»

541