Page 546 - trnski_kraj
P. 546

пяаи^гЬаБЪЛГкРИЯ’ вси™ сръбски емигранти били арестувани. Само Пашичъ успЬлъ
                 ™дго1енГсь УКсГЯТиле„аь° бЛИВЪКЪ "а ПаШИЧа- " ЦЛтк0 Ра»«ъ
                                                 конь, на когото се приписватъ легендарни качества
                 той успЬлъ за два часа
                                             да стигне отъ София въ Трънско и презъ Лъсчанъ
                 Сь“с^

                 иУдр. Пр^ШЗ^Гс^дъ падане6™^ &Ъ„В“ГГР°ВЪ' Т°Д°РЪ Т~'
                                                                                 се завръща отново въ
                 Ьългария, но вече, като краенъ русофилъ, което се        дължи на седемь годишното
                 му пребиваване въ Русия. НЬколко
                                                      п*ти се е кандидатирвалъ въ Тпънско за напо.
                 денъ представитель, заедно съ Драганъ Цанковъ. Следъ завръщането си отъ
                  усия, политическата обстановка станала по-благоприятна за ЦвЬтко Радковъ и той
                ~ 1П9РоТго,СРппЩУ държ“ата за спиРане на предприятието му. Спечелва го
                и презъ 1901 год. получилъ обезщетение 40.000 лв, а следващата още 15 000 лв
                1ипгя™пт5рИЛ° значигелно материалното му състояние. Закупилъ „ИлиинитЬ ха-
                пазхолвалъ Зпт ™ГЛЪ Д3 Н^аправи особена страноприемница. За тая цель из-
                р !!Д!р       « средства. Купилъ за личното си обслужване файтонъ                и коне,
                 а да се съобщава съ градъ Трънъ. Освенъ това, лозволилъ си и доста разгуленъ
                животъ. Това го разорило материално окончателно и, презъ 1916 год аристокра­
                та"0 ДГЪг I тчтъ на жи^не Цв-Ьтко Радковъ, умрЬлъ ? Р
                                                                                             въ хотелъ
                „Стара планина , София, въ крайна мизерия.
                ?ъТьхъСтои^еСГНЗ И политическа Дейность, ЦвЬтко Радковъ пишелъ и стихове,
                  ъ тЬхъ той се явява, като първиятъ трънски поетъ. СтиховетЬ му, обаче сж
                 ЛТ ВрЪ хУдожествено отношение и технически зле изпълнени. ТЬ сж’ съ
                п ободневенъ характеръ. Съзнавайки много добре тЬхнитЬ недостатъци ЦвЬтко
                печаттГнегови                 “Ъ "Рад™В°ра “а Вд»а -                тГнГрХеГГ


                ™ пГтТТ™ ™тателя- че азъ съ гоня цель да се препоржчамъ за нЪкакъвъ
                ™ воетъ’ тави мисъль е отъ менъ далечъ... Моята слава ще да смързва на
                устата на нЬкои читатели още при първиятъ изговоръ.

                обгтгштр^тгячая надраскани въ моменти на разположения, на раздразнения, на разни
                скъпбрн^ ППР 0 С* дос,Ьгали и сърдцето ми, и душата ми при веселъ и при
                бпржнпгтк прекаранъ до сега мои животъ. би било отъ моя страна престжпна не-
                арВЖВ С ’ да ги оставя несъбрани и ненапечатани за публиката, защото, дока-
               и 7.а бияп яя звма,П0Ука и отъ глупости, и отъ лудости, та да послужи въ каквото
               и да оило за примъръ и моето име.“
               Къмъ
               тат, гореказаното отъ автора нЬма кикво да прибавимъ повече. Тукъ ще на-
               правимъ само единъ малъмъ прегледъ на творчеството му, за да се получи пълна
               представа за личностьта и дЬлото на ЦвЬтко Радковъ.
               Поезията



                 елателитЬ на народа — лихваритЬ, зеленичаритЬ и кариериститЬ. Неговото
               оржжие е правдата, вЬрата и честностьта:                            Р
                                     „Правда ми е пушка права,
                                     ВЬра ми е крепость ягка,
                                     Честность ми държи байрака“.
               Лушатз                   провиква къмъ Бога ла го спаси отъ „Стамболовъ законъ“
               задето не ™ да ^1™МИ КЪМЪ народнитк сградамя- т°«                                страда


                                     „Ахъ, да съмъ юнакъ Кралевичъ Марко
                                     И да ми е коньтъ неговъ Шарко,
                                     А бастонътъ — неговъ топузина —
                                     Подлеци би смлатвалъ по дузина“.
               ВЬренъ и преданъ на народа, той е вЬренъ синъ            и на родината си и горчиво,
               оплаква нейната сждба:




                                                                                                   54»
   541   542   543   544   545   546   547   548   549   550   551