Page 546 - trnski_kraj

пяаи^гЬаБЪЛГкРИЯ’ вси™ сръбски емигранти били арестувани. Само Пашичъ успЬлъ
™дго1енГсь УКсГЯТиле„аь° бЛИВЪКЪ "а ПаШИЧа- " ЦЛтк0 Ра»«ъ
конь, на когото се приписватъ легендарни качества
той успЬлъ за два часа
да стигне отъ София въ Трънско и презъ Лъсчанъ
Сь“с^

иУдр. Пр^ШЗ^Гс^дъ падане6™^ &Ъ„В“ГГР°ВЪ' Т°Д°РЪ Т~'
се завръща отново въ
Ьългария, но вече, като краенъ русофилъ, което се дължи на седемь годишното
му пребиваване въ Русия. НЬколко
п*ти се е кандидатирвалъ въ Тпънско за напо.
денъ представитель, заедно съ Драганъ Цанковъ. Следъ завръщането си отъ
усия, политическата обстановка станала по-благоприятна за ЦвЬтко Радковъ и той
~ 1П9РоТго,СРппЩУ държ“ата за спиРане на предприятието му. Спечелва го
и презъ 1901 год. получилъ обезщетение 40.000 лв, а следващата още 15 000 лв
1ипгя™пт5рИЛ° значигелно материалното му състояние. Закупилъ „ИлиинитЬ ха-
пазхолвалъ Зпт ™ГЛЪ Д3 Н^аправи особена страноприемница. За тая цель из-
р !!Д!р « средства. Купилъ за личното си обслужване файтонъ и коне,
а да се съобщава съ градъ Трънъ. Освенъ това, лозволилъ си и доста разгуленъ
животъ. Това го разорило материално окончателно и, презъ 1916 год аристокра­
та"0 ДГЪг I тчтъ на жи^не Цв-Ьтко Радковъ, умрЬлъ ? Р
въ хотелъ
„Стара планина , София, въ крайна мизерия.
?ъТьхъСтои^еСГНЗ И политическа Дейность, ЦвЬтко Радковъ пишелъ и стихове,
ъ тЬхъ той се явява, като първиятъ трънски поетъ. СтиховетЬ му, обаче сж
ЛТ ВрЪ хУдожествено отношение и технически зле изпълнени. ТЬ сж’ съ
п ободневенъ характеръ. Съзнавайки много добре тЬхнитЬ недостатъци ЦвЬтко
печаттГнегови “Ъ "Рад™В°ра “а Вд»а - тГнГрХеГГ

™ пГтТТ™ ™тателя- че азъ съ гоня цель да се препоржчамъ за нЪкакъвъ
™ воетъ’ тави мисъль е отъ менъ далечъ... Моята слава ще да смързва на
устата на нЬкои читатели още при първиятъ изговоръ.

обгтгштр^тгячая надраскани въ моменти на разположения, на раздразнения, на разни
скъпбрн^ ППР 0 С* дос,Ьгали и сърдцето ми, и душата ми при веселъ и при
бпржнпгтк прекаранъ до сега мои животъ. би било отъ моя страна престжпна не-
арВЖВ С ’ да ги оставя несъбрани и ненапечатани за публиката, защото, дока-
и 7.а бияп яя звма,П0Ука и отъ глупости, и отъ лудости, та да послужи въ каквото
и да оило за примъръ и моето име.“
Къмъ
тат, гореказаното отъ автора нЬма кикво да прибавимъ повече. Тукъ ще на-
правимъ само единъ малъмъ прегледъ на творчеството му, за да се получи пълна
представа за личностьта и дЬлото на ЦвЬтко Радковъ.
Поезията

елателитЬ на народа — лихваритЬ, зеленичаритЬ и кариериститЬ. Неговото
оржжие е правдата, вЬрата и честностьта: Р
„Правда ми е пушка права,
ВЬра ми е крепость ягка,
Честность ми държи байрака“.
Лушатз провиква къмъ Бога ла го спаси отъ „Стамболовъ законъ“
задето не ™ да ^1™МИ КЪМЪ народнитк сградамя- т°« страда

„Ахъ, да съмъ юнакъ Кралевичъ Марко
И да ми е коньтъ неговъ Шарко,
А бастонътъ — неговъ топузина —
Подлеци би смлатвалъ по дузина“.
ВЬренъ и преданъ на народа, той е вЬренъ синъ и на родината си и горчиво,
оплаква нейната сждба:

54»