Page 92 - trnski_kraj

успали, чрезъ хитрость, да превзематъ София (1380 г.) тТ заели всички земи и
стигнали до 11ишъ. Неуспехъть имъ при Плочникъ въ 1387 г. не спира тТхния
завоевателенъ устремъ. г
При какви условия пада Знеполе подъ турска власть, поради липса на писменни
документи, не може да се каже, но като се има предвидъ, че отъ Знеполе отивали
войници да косятъ султанските ливади чакъ до Априлското възстание въ 1876
година, може да се предполага, че знеполци съ се предали срещу известни при­
вилегии. Презъ Знеполе миналъ въ 1710 година султанъ Муса, който идвалъ отъ
София и изненадалъ при Враня сръбския велможа Углежъ. При раздорите между
Ьаязидовите синове, когато Стефанъ Лазаровичъ подпомогналъ при Чамурийската
битка, въ 1413 г., Мохамема I. противъ Муса, победительтъ Мохамедъ, въ знакъ
на благодарность, подарилъ много земи на сърбите, въ които спада и Знеполе. Обаче,
това е било за молко, защото следъ смърьта на Стефанъ Лазаровичъ въ 1427 г.’
турците си възвърнали не само останалите области, но заели и другите сръбски
земи, освенъ Белградъ.

За това време имаме сведения отъ описанието на французкия рицаръ Беркрандонъ
де ла Брокнеръ, който въ 1433 година се връщалъ отъ светите места. Той говори
че Пловдивъ тогава билъ населенъ предимно съ българи; въ София, най-добриятъ
български градъ тогава, имало малко турци, а въ крепостьта Пиротъ живели
само турци. Нишъ, който 5 години преди минаването му билъ заетъ отъ турците,
пътешественикътъ завариль въ развалини, но околностите му били добре населени
и обработвани.
Когато при отстъплението на Владислава Варненски отъ първия му походъ въ
1443 год., е билъ настигнатъ и нападнатъ отъ Мурада 11., между Бела-паланка и
пишъ, турците, разбити окончателно, били принудени да сключатъ миръ въ 1444 г.
ВЪ4.?ЛеДИНЪ' Сп°Редъ този МИРЪ> както твърди проф Иречекъ, „цела България
требвало да остане подъ властьта на султана. За това пъкъ Бранковичъ си полу-
чилъ назадъ: Смедерево, Голубацъ, Крушевацъ, Ново-бърдо, Прокупле на Типлица,
1есковецъ на Морава и Зелениградъ при Трънъ“. Обаче, дали действително става
дума за трънския Зелениградъ е съмнително, понеже има връхъ ЗССниградъ на
югъ отъ Лесковецъ. >п " у
Историята на Знеполе въ края на XV. и презъ XVI. в., когато въ другите части
на България се настанили здраво турци и почнали да притесняватъ раята, а
същото вършели и гърцитЪ, не ще да е много плачевна, защото тука турци и гърци
не е имало. Сега, при най големата мощь на султаните, както навсекъде, тъй и
въ Знеполе, е имало още сигурно права и привилегии, особено за войнишките
селища, добри пътища и занаяти.
По всичко личи, че стопанскиятъ животъ, както и търговските отношения съ нало­
жили и появата на днешния градъ Трънъ, който заема централно место и е лесно
достъпенъ за Дерекула. Трънъ постепенно засилва и измества значението на ста­
рото селище при Зелениградъ.

За появата на градъ Трънъ немаме сведения, но като се има предвидъ, че сло-
винецътъ Курипешичъ, който придружавалъ презъ 1530 г. на пъть за Цари-
градъ, като преводчикъ, австрийските пратеници Никола Юр}'шичъ и графъ
Леибергъ, не споменава името на Трънъ, може положително да се твърди, че
тогава 1рънь не е съществувалъ още. Защото иначе Курипешичъ, който говори за
Браня, за „гора Чемерликь“, за Стрезимировци, за добре обработеното Знеполе и
върховете по пътя за Брезникъ, щеше да каже, ако не повече, поне две думи за
1 рънъ, макаръ пътьтъ му и да не е минавалъ презъ него.

Значи, началато наТрънъ може да се търси само презъ втората поло-
вина на XVI. в. За Трънъ пишатъ, освенъ Иричекъ, още—Д. Илковъ и Райчо То-
дововъ. Че рънъ е новъ градъ може да се съди, между другото и отъ обстоятелството,
че днесъ всички стари родове и градътъ знаятъ своя родоначалникъ и отъ къде е до-
шълъ за да се засели въ Трънъ; също и отъ тогавашното му име Таранъ-паланка (па-
ланку — I рънъ) въ турско, па и следъ освобождението паланка значело малъкъ

95