Page 93 - trnski_kraj

новъ градъ, селище, което правило преходъ между село и градъ, както Ломъ-па-
ланка, наприм-Ьръ. Трънъ се споменува едвамъ презъ XVII. в. отъ известния гео-
графъ Хаджи Калфа, нодъ името „Изнеболски кадилъкъ“ (сждебенъ окржгъ)
въ софийския санджакъ. Известенъ и подъ името „Изнеболъ касабаси“ (зне-
полски градъ).

Да се свързва съществуването на Трънъ съ преданието за св. Петка и св. Тара-
понтий, въ което по-възрастните трънчани съ дълбоко убедени, е съвсемъ нео-
снователно. По този въпросъ, требва да се приеме схващането на Иречека, че
името на този светецъ, който живКлъ въ градъ Сардий въ Лидия (Мала-Азия),
като свещеникъ, е било пренесено въ Сердика (София), а отъ тамь съ името на
св. Петка — въ Трънъ. Това приемане обяснява и името на р. Ерма.
Не далечъ отъ днешната църква „св. Петка“ се намира изворъ, наричанъ днесъ
„при Ралча“, до който, при образуването на града, е имало дърво — трънъ, което,
вероятно, е дало името на града. На местото на днешния градъ не е имало
никакво селище, а такова е имало източно отъ града въ мЪстностьта „Селище“.
И названието на махалата Баринци, вероятно, идва отъ старата махала (или село),
която е била на западъ при мТстностьта „Барье“ (Барище) и която постепенно се
е заселила въ Баринци.
Презъ XVII. и XVIII. в., когато зачестили войните между турци и австрийци,
Трънъ е излЪзълъ отъ своята изолираность и вл-Ьзълъ въ контактъ съ западния
св-Ьтъ. Презъ 1689 г. австрийците, следъ като разбили турцигЬ при Нишъ, изпра­
тили графъ Янеасъ Силбисъ Пиколамини съ хиляда конници къмъ Пиротъ и той
стигналъ чакъ Драгоманъ. А 1737 год., когато австрийците повторно обсадили
Нишъ, единъ полски капитанъ съ 100 избрани мжже отъ сърбски доброволци за
12—13 дена преминалъ Зелениградската планина и при с. Периволъ, Кюстенилско,
въ едно сражение отнелъ знамето и малко коне на турцигЬ.

Презъ средните векове и въ ново време, трънскиятъ край, изобщо, е спадалъ
подъ Софийската епархия, но около 1760 год. е била основана Нишавска епархия,
която обхващала Пиротско и Знеполско съ седалище Пиротъ. Тази епархия е
спадала къмъ Печската патриаршия; единъ бусински свещеникъ е отбелязалъ, че
билъ запопенъ въ 1759 год. въ Нишъ отъ печския патриархъ Гавраилъ.

Вжтрешната анархия, която настжпила въ Турция къмъ края на XVIII. в., не поща­
дила и Трънско и оттогава нататъкъ вече историята на Трънъ е история на
целата околность. Трънъ станалъ центъръ на кърджалиите, които сж най-голе-
мата напасть за Турция при царуването на султанъ Селима III. Кърджалиите,
споредъ некои, били потомци на малъкъ народъ, дошьлъ въ началото на турското
завоевание и отличаващъ се съ своята войнственость. Настжпилата анархия въ
края на XVIII. в. му дава възможности да прояви напълно своите разбойнически
наклонности.
Какви дълбоки следи сж оставили кърджалиите въ Трънско личи отъ народната
песень:
„Не бой се, Радо моме, отъ кърджалии I
Баща ти има, Радо, сиви волове,
Волове дава, Радо, тебе не дава! . . .“
Колкото и да сж се мжчили турските власти да гарантиратъ известна сигурность
на трънското население, неговото положение презъ XIX. в. не било добро. То
е било изложено, между другото, и на много природни бедствия. Така, когато при
руско-турската война 1828—29 год., трънскиятъ край не е билъ засегнатъ
отъ войната, той далъ големи жертви на холерата. Въ 1838 год., както ни съобщава
тогавашниятъ нишки митрополитъ Григорий, роденъ въ с. Кожинци, Трънско, въ
Знеполе е вилнеела чумата. А въ Бусинското евангелие е записано отъ попъ Стайко,
че въ 1856 год. върлувала холера.

Самите възстания, които ставатъ презъ 40-техъ г. на XIX. векъ въ Западна Бъл
гария, свидетелствуватъ за бедственото положение на населението. Както навсе-
кжде въ България, така сжщо и въ Трънско, старите привилегии на населението не
сж били вече зачитани, и то не ще да е останало хладнокръвно къмъ възстанията

96 ?