Page 94 - trnski_kraj

въ Нишко, 1835 г., Берковско и Пиротско, 1836 год., и, особено, при възстанието
въ село Каменица, Нишко, 1814 год. При последното възстание много оъл-
гари отъ Трънъ, Знеполе и Клисура, както съобщава сръбскиятъ ученъ Цвийчъ,
избКгали въ Сърбия. Илковъ съобщава, че къмъ 1830 — 1831 год. въ Трънско из-
ц
бухнало голКмо народно движение, известно подъ името „Трънска сбуна .

Старини

Старините въ трънския край заслужаватъ внимание, обаче за тКхъ може да се
каже много малко и то откжслечно, защото не сж още открити и проучени основно,
а такива има доста много, както отъ времето на неолита, така и отъ по-ново време.
Остава опитното око на археолога да се спре по-скоро върху тия старини, защото
т-Ь постепенно се рушатъ, било за градивенъ материалъ, било подъ кирката на
иманяригЬ.
едно сечиво, прилично на брадва,
1. Въ ярловското училище се съхранява
отъ новокаменната епоха. Отъ сжщото време има две сечива и въ кошаревскою
училище: една брадва, намерена въ землището на с. Габровъ-долъ, и едно длето,
намерено въ района на с. Банище (Бр-Ьзнишко). Въ трънската гимназия
има желКзенъ с е к а ч ъ отъ XII. в., намКренъ въ землището на с.
Мраморъ (Трънско).
Въ мЪстностьта „Могили“, която е на около 4 километра западно отъ Трънъ,
преди н-Ьколко години сж изкопани много интересни керамиди, тежината на които
е около 8.210 килограма, които доста озадачаватъ, дали сж служили за покривъ.
Формата имъ е точно, както на обикновените керамиди, само че размерите сж
грамадни — дължината е 0.60 м , ширината въ единия край на изпъкналата часть
е 0.32 м. и на вдълбнатата — 0.29 м., а на другия край 0.29 м. и 0.26 м. Заедно
съ керамидите сж открити и основите на постройка, която е била, вероятно, не-
каква бойница или наблюдателница, но отъ кое време—мжчно може да се каже,
безъ щателно проучаване.
Въ Руй. подъ югоизточните склонове на самия връхъ, има грамадни делани ка­
менни блокове, които сж споявани съ олово. Подобни споявания на камъни имаме
и въ околностите на с. Кошарево, дето е намерено олово, колкото кокоше яйце.
На много места се срещатъ оржжия, украшения, като металически пояси, гривни,
пръстени, обици, а сжщо и най-разнообразни керамични сждове, но всичко това е
отъ по-ново време. Въ околностите на с. Мисловщица сж намирани големи гли-
нести сждове — делви отъ тракийско време, които сж служили за поставяне
на жито.
II. Могилите, които сж едни отъ доста разпространените старинни паметници,
се срещатъ доста много въ трънския край. Такава е могилата въ овощния раз-
садникъ, западно отъ Трънъ. Тя има форма на пресеченъ конусъ, съ диаметъръ
въ основата 33 м. и въ горната часть 8 метра, но върхътъ й е сваленъ приблизи­
телно съ 1 метъръ, значи била е висока около 9 метра. Образувана е отъ чакълъ
и речни камъни^отъ дилувиално време.
Могилата е била разкопавана къмъ 1892 година отъ учителя, сега вече покойникъ,
Георги Байкушевъ, който започналъ системна работа, вероятно, съ помощь на
музея е искалъ па я прореже презъ средата, но не успелъ да стори това.
Намерилъ е само единъ глиненъ сждъ и кости отъ човешки скелетъ. Въ 1932 го­
дина, при организиране на разсадника, когато сваляли и изравнявали върха на
могилата, намерили 3 черепа, кости отъ човешки скелети, десетина гривни отъ
ясно-синьо стъкло, поставени по неколко на ржка и 6—7 кв. тухли, много дооре
изпечени, но безъ надписъ и печатъ. Ясно е, че могилата е надгробна но отъ кое
време е — мжчно можеда се определи, защото намирането на черепите и коститъ
е станало случайно, безъ да е определенъ начинътъ на погребението. Присжтствието
на тухли ни кара да предполагаме, че е имало гробница, която е била разрушена
отъ иманяри или отъ тежината на могилата, а възможно е главната гробница да
се пази и сега въ основите на могилата.

Сборникъ 'Грънски край — 13 97