Page 141 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

нота, последвана на 18 октомври с.г. от обща колективна нота на югос­
лавското, румънското и гръцкото правителства, в която се настоява за не­
забавно разпускане на българската армия.397 Недоволството на Югосла­
вия се изразява и в участието й в сформирания в края на лятото на 1921 г.
съюз, наречен Малката Антанта.398 Ново напрежение в двустранните бъл­
гаро-югославски отношения настъпва след като на 21 октомври 1921 г.
дейци на едно от крилата във ВМРО извършват в Кюстендил атентат, при
който е убит българският вътрешен министър Ал. Димитров. По този по­
вод земеделското правителство въвежда в региона извънредно положе­
ние. Това служи като повод за Белград да струпа по източната си граница

значителни войскови подразделения, което допълнително нажежава об­
становката в пограничните райони.399 За да внесе успокоение, българско­

то правителство прави серия от изявления, в които се говори за „духът на
приятелство царящ в българо-югославските контакти". В същия дух в
края на 1921 г. Стамболийски прави пореден опит да осъществи непос­
редствен контакт с югославските политически дейци. По време на преби­
ваването си в югославския курорт Блед, където той е на 10-дневна по­
чивка, до Белград се отправя призив за провеждане на двустранна бъл­
гаро-югославска среща на най - високо равнище. От анализите на експер­
тите в МВнРИ осъществяването на срещата се осуетява най-вече поради
изпратените от М. Ракич доклади, в които той съветва Белград да се из­
бягват всякакви преки контакти с българския премиер. Действията на Ра­
кич са в унисон с водената от Пашич антибългарска политика - спъване на
българската външнополитическа активност.400 В не едно свое изявление
Ракич споделя: „трябва да се даде урок на българската страна".401 По­
добни са изявленията и на Пашич. На 12 декември 1921 г. белградският
вестник „Самоуправа" отпечатва речта на премиера, произнесена пред­
ния ден пред конгреса на Радикалната партия. По отношение на Бълга­
рия той заявява категоричното становище на своето правителство, че по­

397 Тойогсилс, О. Цит. съч., с. 115-119.
398 Непосредственият повод за сформиране на Малката Антанта - военно-политически съ­
юз между Чехословакия, Румъния и Югославия, е прокламираното от страна на Румъния
и Чехословакия опасение от издигането на реваншистки настроените сили в Унгария,
обединени около представителя на хабсбургската династия Карл. Съюзът е основа, вър­
ху която трите държави съгласуват политиката си за взаимна защита на общите им ин­
тереси от други страни. Югославия го използва като заплаха за България.
399 Победа, бр. 138, 21.УП.1922.
400 Още през август 1921 г. до М. Ракич е изпратено официалното желание на Стамбо­
лийски да осъществи среща с Н. Пашич. Ракич отказва да съдейства. // Коларж, Й.
Цит. съч., с. 42.
401 Тодогоук, О. Цит. съч., с. 117.

137