Page 142 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

мирение между Югославия и България ще има едва тогава, когато бълга­
рите покажат, че са готови за това. А това ще се разбере от югославския
народ, ако в продължение най-малко на 15-20 години българската дър­
жава прави онова, което Белград иска от нея.402 Този своеобразен улти­
матум на югославския премиер представлява нагледен пример на про­
вежданата от него шовинистична политика спрямо България.403 Създаде­
ната от югославските власти обстановка в пограничните райони става не­
търпима. На 18 май 1922 г Цариброд и Босилеград осъмват облепени с
позиви, в който българските деца от района се призовават да не се под­
дават на зачестилите опити за посърбяване. Позивът е анонимен. В него
се казва: „Пазете народността и знайте, че вие сте българи и само бълга­
ри."404 Това дава повод на местната югославска администрация да заси­
ли терора над българското население. В българската преса се появяват
съобщения за осезаемо засилване на югославските полицейски части в
пограничните райони, както и на пограничната стража. Белград се моти­
вира със „зачестилите движения на чети". На 31 май 1922 г. в белградс­
ката преса югославското външно министерство обнародва официално
комюнике, в което за пореден път за напрежението по границата се об­
виняват действията на българските власти, които „открито толерират ко-
митаджиите". Българското правителство се предупреждава да направи
необходимото, за да спре нахлуването на чети в югославска територия. В
противен случай се отправя заплаха, че Белград си запазва свободата да
действа по свое усмотрение.405 В отговор на това комюнике, българският
пълномощен министър К. Тодоров се среща с министър Нинчич, комуто
връчва опровержение на така представените неща. Българското предло­
жение е всеизвестно: за да се изясни въпросът около повдигнатите сре­
щу България обвинения в подпомагане на четническото движение, да
бъде сформирана международна анкета, която да се произнесе по слу­
чая. Предложението се дава за пореден път. Няколко дни по-късно, на 9
юни, е връчена официалната нота на българското правителство. В отго­

вора си Пашич и Нинчич също за пореден път отклоняват идеята. Моти­
вът за тяхното решение преповтаря заявеното от премиера в речта му
пред радикалите, че разбирателство между двете страни няма да има

402 Земеделско знаме, бр. 17, 19.XII.1921.
403 Антибългаризмът на Пашич е пословичен. За него в Белград се говори, че е "по-
сърбин и от сърбите", тъй като по произход Пашич е българин. Неговият баща е от
рода Пашевци (Пашовци), живеещи в с. Голям Извор, Тетевенско, който в края на XIX
в. напуска България и се заселва в Сърбия.
404 ЦДА, ф.123 к, оп. 1, а.е. 207, л. 1.
405 Куманов, М. Балканската политика на първото сговористко правителство (1923-1926).
- Дисертация, с. 110. -С.,1971.

138