Page 143 - zapadni_pokrainini
P. 143
Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.}
дотогава, докогато българското правителство не даде ясни и конкретни
доказателства, че е готово и има желание да се справи с комитаджиите.
Отхвърляйки българското предложение за свикване на международна
анкета югославското правителство отива твърде далеч, позволявайки си
да отправи нова серия от открити заплахи срещу своята съседка. Прок
радва се и идеята, че в българска територия могат да навлязат югославс
ки военни части, преследвайки комитските чети. Белград предприема
действия сходни с тези от април 1921 г. По негова инициатива на 14 юни
1922 г. румънският министър на външните работи Дука връчва на българ
ския посланик в Букурещ - о.з. ген. И. Фичев, колективна нота, подписана
от Югославия, Румъния и Гърция. В нея се настоява България да разреши
„веднъж завинаги въпроса с четите". На българския дипломат е внушено,
че ако българското правителство не предприеме съответни действия в
това направление, то спрямо България ще се приложат крайни мерки,
вината за които ще носи единствено София.406 Сериозността на заплахата
принуждава Ал. Стамболийски да се обърне за съдействие към ОН.407 *От
името на световната организация с разглеждане на поредния балкански
спор се заема японският делегат Ишии. В разговор със С. Радев той му
предава, че под давление на великите сили трите балкански страни,
инициаторки на нотата, се отказват от изказаните от тях заплашителни
нотки. Основната си теза обаче, че причинител на всички проблеми на
полуострова е единствено България, те продължават да застъпват. В
Белград с внимание следят развоя на събитията в Лондон. За неутрали
зиране и противопоставяне на постигнатото от българската външна поли
тика югославското правителство инспирира чрез пресата нова, бурна ан-
тибългарска кампания. Отпечатват се статии в духа на „българите са ви
новни", „българите трябва да понесат наказанието си."409 Премиерът
Пашич в интервю за чуждата преса също заявява, че четите, преминава
Пак там, с. 111-112.
Междувременно на 19 юни 1922 г. българското правителство изпраща в Белград нота,
в която се набелязват мерки за по-добра охрана на границата. Отговор не последва.
По време на заседанието на ОН, проведено в Лондон през юли 1922 г., участващата в
него българска делегация връчва няколко предварително изготвени документа: Нота,
с която се повдига въпросът за положението на бежанците, дошли в България; Об
ширно изложение по четническия въпрос; Изложение по въпроса за малцинствата,
представено лично на председателстващия Съвета на ОН - бразилския външен минис
тър Да Гама; Меморандум върху клаузите за армията, придружен от разяснение на
положението по българските граници и мерки за опазването им. // ЦДА, ф.176 к, оп.
3, а.е. 879, л. 20-28.
Београдски дневник, бр. 185, 13.VII.1922.; Балкан, бр. 195, 20.711.1922. Статии в същия
дух има и на страниците на вестниците Прогрес, Трибуна, Нови лист, Обзор, Полити
ка, Видело и др.
139

