Page 144 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

щи от българска в югославска територия, са „чисто бандитски", подготве­
ни и изпратени от София.410 Следващата крачка в тази насока е изявлени­
ето на външния министър Нинчич, който на 25 юли в слово пред Скупщи­
ната също хвърля вината за „четническия въпрос" изцяло върху българс­
кото правителство.411 Спорът по четническия въпрос си остава едно от
непреодолимите препятствия, стоящи за разрешение пред българската
външна политика. И след поставянето му пред ОН нещата не се подобря­
ват. Белград продължава с нападките си по български адрес. В изказва­
ния от средата на август 1922 г., министър Нинчич за пореден път квали­
фицира въпроса като предизвикан единствено от страна на България.412
Недоволството на югославските власти от българските завоевания на
дипломатическото поприще рефлектират с най-пълна сила върху българ­
ското население, живеещо в пограничните райони. Спрямо него Белград
предприема най-разнообразни мерки. Пограничните постове се засил­
ват. На много места те се поставят така, че съотношението им с броя на
българската погранична стража се измерва в няколко пъти повече в пол­
за на югославската страна. Към границата с България непрекъснато се
съсредоточават нови войскови подразделения, натоварени със задачата
да преследват и унищожават четите, както и техните помагачи. Органи­
зират се и специални отряди от „сръбски комити", които трябва „по комит-
ски" да се борят с преминаващите от България чети. Всичко това прави по­
ложението на българите, останали в югославски предели, все по-тежко.413 414
Българската преса публикува сведения, които предизвикват тревога сред

населението. Става дума за информацията, получена в МВнРИ относно
решенията, взети на проведената в началото на август среща между югос­
лавските министри на войната и на външните работи - ген. Васич и Нинчич.
На нея двамата са обсъдили въпроса за военна намеса в българска тери-
тория, посредством която да се прекрати преминаването на чети. 414

Въпреки постигнатите на дипломатическото поприще успехи, българ­
ското правителство не се чувства сигурно, че ще може да защити национал­
ните интереси на страната, без за това да се привлекат солидни поддръж-
ници. Това личи и в изявление на Стамболийски, дадено няколко дни преди
отпътуването му за конференцията в Генуа. На въпроса с какви надежди за­

1и ЦДА, ф. 176 к, оп. 3, а.е. 879, л. 117.
411 НинчиН, М. Спольна политика Кралевина срба, хрвата и словенеца у год 1922-1924. -
Београд, 1924, с. 16.
412 Слово, бр. 114, 29.7111.1922.
413 НБКМ-БИА, ф.356, а.е. 12, л. 99-102.
414 Слово, бр. 97, 8.VIII.1922.

140