Page 146 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

те, е идването в Италия на власт на Бенито Мусолини.419 Възглавяваното от

него правителство не скрива неодобрението си от водената политика на не­
говите предшественици. От друга страна, апетитите му към хегемония в
средиземноморския басейн нарастват. В Рим започват да се чертаят плано­
ве за широка инвазия по посока на Балканите.420 421Използвайки новата обста­

новка, Стамболийски още един път повдига пред ОН въпроса за съдбата на
българското малцинство в съседните балкански държави. През септември
1922 г. става неговото ново разглеждане. Делегатът в Съвета на ОН - проф.
Мърей, заявява, че това е изключително парлив въпрос, към който е необ­
ходимо да се подходи внимателно. В защита на малцинствата, като цяло, се
изказват представителите на Франция, Великобритания, Полша и Швейца­
рия. Въпросът се засяга и в речите на българския и на югославския делегат.
Проф. Мърей подава за одобрение резолюция от 5 точки, в която се настоя­
ва за пълна защита на малцинствата, нещо което е провъзгласено още на
Парижката мирна конференция. Единственият противопоставил се на резо­
люцията е югославският представител М. Нинчич. Той се обявява против
предложението нарушенията по договорите за малцинствата да се разг­
леждат от международния съд в Хага. В Лондон пристига и министър-
председателят Пашич. Заедно с Нинчич, той се среща с британския външен
министър лорд Кързън, пред когото заявява твърдата си позиция за запаз­
ване положението на съществуващите граници на балканските страни. Това
засяга най-вече българските искания, срещу които Югославия категорично
се противопоставя. 421

За да покаже пред международната общественост, че Югославия е
единственият инициатор и крепител на мира на Балканите, в Белград пос­

тавят началото на нова тактика спрямо България. За промяна в политиката
спрямо България се изказват редица видни югославски интелектуалци. В

Белград все по-актуален става лозунгът: „Териториалните загуби на Бълга­
рия са и наши загуби." Това е отглас от възобновените амбиции за образу­

419 Мусолини, Бенито (1883-1945) - италиански държавник. Привърженик на социалисти­
ческото движение. По време на Първата световна война открито призовава Италия да
се присъедини на страната на съглашенските държави. През 1919 г. основава сдруже­
нието 'Таза", с цел да се бори за задоволяване на италианските претенции, а по-
късно се преориентира за борба срещу болшевишката опасност. В края на 1922 г. за­
едно със своите привърженици, т.нар. "черноризци", потегля на поход към Рим и
безпрепятствено завзема властта. По време на управлението му е наложен авторита­
рен режим, чиято основа е: пълно подчинение на индивида на държавата и абсорби-
ране на държавата от една господстваща партия. Получава прякора Дучето (водител).
420 Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922-1923 г., с. 7 и сл. -С., 1996.
421 Тос1огоу!с, 0. Цит. съч., с. 176.
142