Page 147 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

ване на южнославянска държава. В рапортите си Людсканов-Цанков преп­

редава думите на един от лидерите на Демократическата партия в Югосла­
вия - Павле Маринкович, според когото спрямо България Белград допуска
множество грешки.422 След поредица от неофициални срещи и консулта­

ции в началото на октомври 1922 г. Людсканов-Цанков връчва в югославс­
кото външно министерство официална нота на българското правителство, с
молба за среща между Стамболийски и Пашич. Този път отговорът е поло­
жителен. Срещата се планира за началото на ноември на същата година.423
Научавайки за това в МВнРИ започва трескава подготовка за посещението.
То се схваща като удобен момент, при който България би могла да разреши
всичките си проблеми с Югославия. Българската страна оповестява наме­
рението си да направи известни компромиси, в името на двустранните от­
ношения, които да се изградят „действително на приятелска основа". Спо­
ред договореното, на 9 ноември 1922 г. на път за Лозана, българският пре­
миер посещава югославската столица. До известна степен визитата му има
чисто протоколен характер. Въпреки широкото й оповестяване, до конк­
ретни резултати не се стига. В пресата се появяват съобщения, че разгово­
рите протичат в „приятелски дух7'. Стамболийски подновява българското
предложение за сформиране на двустранна комисия, която да уточни ви­
сящите между двете държави въпроси.424 Постигнатото може да се обобщи
в няколко пункта. Съгласявайки се за провеждането на срещата, югославс­
кото правителство променя позицията си, водена до този момент.425 Стам­
болийски многократно е изразявал желание тя да се осъществи и то в да­
леч по-кризисни за страната моменти. По време на състоялите се срещи,
Нинчич и Пашич дават на българския премиер уверения, че Белград ще
подкрепи българските искания за излаз на Бяло море, като това ще бъде

НБКМ-БИА, ф. 356, ОП. 1, а.е. 12, л. 114-116.; Земеделско знаме, бр. 95, 13.У1Н.1922.
Статията е препечатана от белградския вестник Радикал.
423 Политика, бр. 5216, 31.Х.1922.
424 В българската историография посещението на Стамболийски в Белград се определя за
изключително успешно. В потвърждение на това се посочва фактът, че то е първо по
рода си от такъв ранг - официално посещение на български министър-председател в
Белград след края на Първата световна война. Освен това, то се квалифицира и като
първа решителна крачка за подобряване на двустранните отношения. Куманов, М.
Ал. Стамболийски и българо-югославските отношения в началото на 20-те години на
XX в. Ц България в света от древността до наши дни. Т. II, с. 193-194. -С., 1979.; Миче-
ва, 3. Българо-югославските отношения (1919-1923). // Векове, кн. 3, с. 16. 1980.
425 В броя си от 28 октомври в. Време прави анализ на политическата ситуация, в която
изпада Югославия. Общото заключение е, че идването в Италия на власт на Мусолини
заставя Белград да промени досегашното си отношение към България. // Тос1огоу|с, О.
]и@о51ау|]а I..., с. 182.

143