Page 193 - zapadni_pokrainini
P. 193

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...




           ранно от страна на Белград и за облекчаване на визовия режим за пре­
           минаващите български граждани през нея. В отговор на това, с постанов­
           ление на югославския вътрешен министър от 20 април 1928 г., премина­
           ването на границата се разрешава за всички български поданици, които
           притежават имот от двете страни на пограничната линия. Тази мярка се
           предприема по цялата българо-югославска граница, включително в Ца-
           рибродско и Босилеградско, с изключение на сектора на Македония.592
           Въпреки това на много места югославските погранични служби продъл­
           жават да създават затруднения пред българските двувластници, а в от­
           делни участъци границата си остава затворена.


                   3.  Пиротски спогодби

                   В края на 1928 г. Югославия изпада в дълбока политическа и фи­
           нансова криза. На 1 декември в Загреб стават кървави стълкновения при
           уличните демонстрации на хърватите против тържествата по случай де-
           сетгодишнината от създаването на югославското кралство. Сътресенията
           достигат своя връх в началото на 1929 г. На 2 януари министър-
           председателят Корошец подава оставката на ръководения от него каби­
           нет. Приемайки я, крал Александър използва случая, за да установи ед­
           нолична власт. Конституцията на практика е суспендирана. На 6 януари
           той назначава новото югославско правителство, начело с близкия до
           двореца ген. Пера Живкович.593 В своята прокламация към народа по по­
           вод този акт, кралят изказва убеждението си, че развитието на полити­
           ческия живот в последните месеци го принуждава да суспендира консти­
           туцията и да разпусне избраната на 11 ноември 1927 г. Скупщина.594 За
           осъществяване на промяната от 6 януари, освен политически, съществу­
           ват и много причини от финансов характер. След като страстите се поута-
           ложват и настъпва една по-трезва оценка на събитията, започват да се
           чуват мнения, че главната причина подтикнала крал Александър към ак­
           тивни действия, произтича изцяло от финансов и стопански характер. Та­
           кова е заключението и на българското външно министерство. Първите
           сведения за събитията в Белград се получават от българския пълномо­
           щен министър във Виена - Т. Недков. Според неговия анализ, непрекъс­
           натите правителствени кризи в Югославия водят до неправомерно из­
           разходване на големи финансови средства и до увеличение на чиновни-




           592  БТА, Бюлетин № 199, Втори, 22.17.1928, с. 2.
           593  До този момент ген. Живкович е началник на кралската гвардия.
           594  История Югославии. Т. II, с. 107 и сл. -М., 1963.; Мкеуа, 2. О1е сйкГаШг уот 6. ;апиаг
               1929 1П _1иео51а\ллеп ипс! 1НЯ \ЛЛс1егНа11 1п Ви1ваг1еп. // Егис/ез Н/зГопдиез. V, р. 491-518.
               1970.
                                                                                                   189
   188   189   190   191   192   193   194   195   196   197   198