Page 194 - zapadni_pokrainini
P. 194

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)




                 месните кадри. Оттук и разрастването на корупцията сред държавничес­
                 кия и обществен апарат в неимоверно големи размери. Югославия все
                 повече се озовава на ръба на фалита. Стопанството на страната също не
                 работи ефективно - цели отрасли се оказват изолирани от общото ико­
                 номическо развитие. Стига се дотам, че индустриално развитите Хърват­
                 ско и Словения се озовават в пълен икономически застой. Към това се
                 прибавя и дълго отказваният финансов заем от страна на Париж и Лон­
                 дон.595 Критичното положение в Югославия предизвиква съответна реак­
                 ция в европейските държави. Въпреки първоначално проявената колеб-
                 ливост, Франция и Великобритания приветстват акта на крал Александър.
                 От своя страна Италия се опитва да се възползва от новата обстановка,
                 като разшири периметъра на своята политика в Средна и Източна Европа.
                 Въпреки че официалните изявления от Рим са свързани с уверението, че
                 извършените промени няма да навредят на двустранните отношения, то
                 италиански емисари контактуват с недоволни от режима на крал Алек­
                 сандър хървати. Прокрадват се слухове за отцепване на хърватите от
                 Югославия и обособяването им в самостоятелна република. От Виена Т.
                 Недков предава, че между лидерите на хърватите Трумбич и Павелич са
                 проведени срещи с представители на ВМРО.596 Определен интерес пре­
                 дизвиква реакцията на чехословашкото правителство. Разглеждайки
                 международната ситуация външният министър Бенеш споделя пред бъл­
                 гарския пълномощен министър в Прага - д-р Б. Вазов, че случилото се в
                 Белград може да доведе до някои положителни промени в отношенията
                 между Югославия и България, и България и страните от Малката Антанта
                 като цяло. Развоя на събитията той вижда по следния начин: 1. България
                 да сложи край на всякакви организации, които внасят напрежение в от­
                 ношенията й с Югославия; 2. България да се откаже да гледа в посока
                 към Италия; 3. Между България и Югославия да се сключи едно своеоб­
                 разно „балканско Локарно".597


                         Събитията от 6 януари 1929 г. предизвикват широк отзвук в Бълга­
                 рия. След получаването на първите сведения от Белград, в българската
                 преса се появяват съобщения, третиращи проблемите в съседната бал­
                 канска държава. В. „Демократически сговор" отбелязва, че извършеният
                 в Югославия акт е единственото средство за запазване целостта на много­




                     ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1075, л.6-10. - Доклад N° 8 от 14.1.1929 г. на пълномощния
                     министър във Виена Т. Недков до Ат. Буров.
                 596 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1075, л. 11-13, 15-17.
                 597 Пак там, а.е. 1220, л. 1-7. - Доклад № 1 от 10.1.1929 г. на българския пълномощен ми­
                     нистър в Прага Д-р Б. Вазов до Ат. Буров.

                 190
   189   190   191   192   193   194   195   196   197   198   199