Page 194 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

месните кадри. Оттук и разрастването на корупцията сред държавничес­
кия и обществен апарат в неимоверно големи размери. Югославия все
повече се озовава на ръба на фалита. Стопанството на страната също не
работи ефективно - цели отрасли се оказват изолирани от общото ико­
номическо развитие. Стига се дотам, че индустриално развитите Хърват­
ско и Словения се озовават в пълен икономически застой. Към това се
прибавя и дълго отказваният финансов заем от страна на Париж и Лон­
дон.595 Критичното положение в Югославия предизвиква съответна реак­
ция в европейските държави. Въпреки първоначално проявената колеб-
ливост, Франция и Великобритания приветстват акта на крал Александър.
От своя страна Италия се опитва да се възползва от новата обстановка,
като разшири периметъра на своята политика в Средна и Източна Европа.
Въпреки че официалните изявления от Рим са свързани с уверението, че
извършените промени няма да навредят на двустранните отношения, то
италиански емисари контактуват с недоволни от режима на крал Алек­
сандър хървати. Прокрадват се слухове за отцепване на хърватите от
Югославия и обособяването им в самостоятелна република. От Виена Т.
Недков предава, че между лидерите на хърватите Трумбич и Павелич са
проведени срещи с представители на ВМРО.596 Определен интерес пре­
дизвиква реакцията на чехословашкото правителство. Разглеждайки
международната ситуация външният министър Бенеш споделя пред бъл­
гарския пълномощен министър в Прага - д-р Б. Вазов, че случилото се в
Белград може да доведе до някои положителни промени в отношенията
между Югославия и България, и България и страните от Малката Антанта
като цяло. Развоя на събитията той вижда по следния начин: 1. България
да сложи край на всякакви организации, които внасят напрежение в от­
ношенията й с Югославия; 2. България да се откаже да гледа в посока
към Италия; 3. Между България и Югославия да се сключи едно своеоб­
разно „балканско Локарно".597

Събитията от 6 януари 1929 г. предизвикват широк отзвук в Бълга­
рия. След получаването на първите сведения от Белград, в българската
преса се появяват съобщения, третиращи проблемите в съседната бал­
канска държава. В. „Демократически сговор" отбелязва, че извършеният
в Югославия акт е единственото средство за запазване целостта на много­

ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1075, л.6-10. - Доклад N° 8 от 14.1.1929 г. на пълномощния
министър във Виена Т. Недков до Ат. Буров.
596 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 1075, л. 11-13, 15-17.
597 Пак там, а.е. 1220, л. 1-7. - Доклад № 1 от 10.1.1929 г. на българския пълномощен ми­
нистър в Прага Д-р Б. Вазов до Ат. Буров.

190