Page 195 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...

националната държава.598 Българската дипломация предприема трескави
действия, за да използва създаденото в Югославия положение. От София
отправят призив за подобряване на двустранните отношения, които да се
поставят „на съвършено нова основа". Югославското правителство, не без
прякото внушение на Франция и Великобритания, също изразява съгласие
за изглаждане на съществуващите между двете страни спорове.

* * *

Осъществените през януари 1929 г. промени в Белград дават на­
дежда, че на затрудненията в българо-югославските отношения ще се
сложи край. Това убеждение се засилва още повече след изявлението на
ген. Живкович, че Югославия желае нормализиране и изграждане на но­
ви връзки с всички балкански народи. Възползвайки се от благоприятна­
та обстановка, София излиза с предложение за провеждане на двустран­
ни преговори. Приоритет се дава на проблемите, които не търпят отлага­
не. Най-належащ се оказва свързаният с двувластните имоти въпрос.599
Двувластническият проблем е само една брънка от общата верига на
българо-югославските противоречия след Първата световна война. По
същество стар, той се разгаря с нова сила в следвоенната политическа
обстановка. До този момент водещо начало в преговорите между двете
страни по въпроса е налаганото от Югославия желание за запазване на
съществуващото положение. От своя страна, години наред българските
правителства по една или друга причина не успяват да водят някаква по-

съществена политика за неговото уреждане.

Първи, по-съществен опит за разрешаването на двувластния проб­
лем се прави с подписването на Нишката спогодба от 23 март 1923 г.
Въпреки тези усилия политиката на България се разминава генерално с
тази на Югославия. Докато българската страна настоява за изнамиране
на нови форми, насочващи двустранните отношения към разбирателство,
то в Белград се придържат към стремежа за строго наказание и изолира­
не на България. На състоялата се през есента на 1923 г. втора двустранна
среща двувластническият проблем отново се засяга. В подписания на 23
ноември заключителен протокол се приема Белград да се съгласи да

Демократически сговор, бр. 1562, 9.1.1929.
Според проучвания,извършени от бюрото на парламентарната група на Българската
социалдемократическа партия през 1929 г., под двувластен режим се намират имоти­
те на около 30 000 души гранично население с над 10 000 хектара земя. // Митев, Д.
Великобритания и българо-югославските споразумения от 1929-1930 г. // Изсл. БИ.
Т. IX, с. 27. -С., 1987.

191