Page 196 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

вдигне секвестъра от имотите на българските поданици, които се нами­
рат на територията на Югославия и тези имоти се върнат на собственици­
те им. От своя страна България поема задължението да изплати на югос­
лавските поданици, чиито имоти са в българска територия, въз основа на
закона за трудово-поземлената собственост 50 % от пазарната им цена
към момента на изплащането. Въпреки това решение, в годините след
1923 г. Белград нееднократно и задълго оставя българо-югославската
граница затворена. Херметически затворени остават и двувластните имо­
ти. Лишени от възможност за обработка, те запустяват. Продължават и
спънките от страна на югославската легация в София, където съзнателно
се бави издаването на визи за българските двувластници. Двувластни-
ческият проблем непрекъснато предизвиква напрежение в пограничните
райони. За неговото ескалиране югославската преса неведнъж обвинява
единствено българската страна. София се набеждава не само в подбуда
на четническото движение, но и в провокиране на размирици сред бъл­
гарските двувластници. В отговор чрез БТА и пресата българските власти
излизат с официални съобщения, че българското правителство предпри­
ема всевъзможни мерки за нормализиране на положението по съвмест­
ната с Югославия граница. Но ответни действия са нужни и от съседната
страна.600 В началото на февруари 1929 г. се полагат основите на нови
опити за възстановяване на двустранните разговори, свързани с двувлас-
тническия въпрос и с произтичащите от него многобройни проблеми.
Първата крачка е от югославска страна. На 5 февруари 1929 г. пълномощ­
ният министър на Югославия в София Л. Нешич връчва на българския
външен министър Ат. Буров официална нота, под № 168. С нея се съоб­
щава, чедо югославските погранични служби са изпратени инструкции за
премахване на всички формалности по границата, свързани с премина­
ването на двувластници и в двете посоки. Отправя се предложение да се
сформира нова съвместна комисия, която да уреди всички въпроси,
свързани с двувластните имоти. Два дни по-късно достъпът до цялата
300-километрова обща граница става свободен. Приемайки нотата, бъл­
гарското правителство дава съгласие за свикване на двустранна среща.
Решава се тя да се проведе в гр. Пирот. От своя страна София оповестява,
че не предвижда да поставя някакви предварителни условия. Изразява
се желание, че ще се уточнят мерките за добър ред по границата за улес­
няване на преминаването и в двете посоки, което ще бъде само от полза
за двете държави.601 След като информацията за предстоящата конфе­
ренция става достояние на обществеността, до МВнРИ се изпращат мно­

ЦДА, ф. 176, оп. 21, а.е. 2318, л. 214-220; оп. 5, а.е. 886, л. 1-3.; а.е. 859, л. 2-6.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 859, л. 9.

192