Page 198 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

Българската делегация е в състав: полк. Цв. Попов, ръководител на
военно-историческата комисия в Министерството на войната - председа­
тел и членове - Д. Караджов, началник на архивите в МВнРИ, и Н. Мано­
лов, началник на отделение в Дирекцията на полицията. В помощ се
придава и секретарят в българската легация в Белград - Л. Кузупов.
Югославската страна се представя от: Р. Винтрович - директор на адми­
нистративния отдел на Министерството на външните работи, М. Йовано-
вич - велик жупан на Нишката област, Б. Илич - бригаден генерал, и Н.
Шуица - секретар в Министерството на външните работи.603 Междуна­

родният отзвук от започващата в Пирот конференция е значителен. Анг­
лийското външно министерство приема известието за настъпилото по­
добряване на българо-югославските отношения със задоволство, макар и
с умерена доза оптимизъм.604 Подобно е отношението и във френската
столица, където възприемат началото на Пиротската конференция като
нещо ново и значително.605 Така в обстановка на открит оптимизъм и
неприкрит песимизъм двустранната среща в Пирот започва.

Като първа точка от дневния ред и най-важен въпрос на конферен­
цията се поставя проблемът за дефинитивно решаване на двувластието.
Откриването на конференцията се обявява като съществен момент в но­
вите двустранни отношения, а въпросите, които предстоят да се обсъдят
„са пробен камък за развитието на приятелските отношения между двете
страни".606 Но още в началото на заседанията се открояват различните

гледища на двете делегации. Становището на югославската страна е, че
единствената радикална мярка за премахване на инцидентите по грани­
цата е пълното ликвидиране на двувластническия режим, т.е. Югославия
да откупи изходящите се в нейната територия имоти и обратно.607 Бъл­

гарската позиция е на противоположния полюс. Въпросът за ликвидира­
нето на двувластните имоти се разглежда като прекалено сложен про­
цес, който все още не е навременен. Тук българските представители се
придържат стриктно към инструкциите, дадени им от министър Буров. А
те са: „Българската делегация по изложените в самия доклад съображе­
ния и главно поради новата и тежка заселническа проблема, която югос­
лавското предложение би предизвикало, не може по никой начин да

603 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 859, л. 12-18.
604 Митев, Д. Великобритания и..., с. 27.
605 БТА, Бюлетин № 88, Първи, 26.11.1929.
606 Мичева, 3. Българо-югославски споразумения (1929-1930 г.)..., с. 168.
607 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 859, л. 27-35. - Резолюцията на Буров е поставена върху Док­
лад N° 2 от 26.11.1929 г., изпратен от българската делегация в Пирот до МВнРИ.
194