Page 197 - zapadni_pokrainini
P. 197
Западните покрайнини и българо-югославските отношения...
жество предложения, предимно от български двувластници. Напомнят се
причините, довели до двувластието, както и неговите исторически коре
ни. Най-много прошения пристигат от българите - бежанци от Западните
покрайнини. Министър Буров се информира за тяхното нерадостно по
ложение, както и за пречките, създавани им от югославските погранични
служби. За да не звучат голословно техните твърдения, прилагат се спи
съци, в които се посочват многобройните случаи на оказано насилие над
българското погранично население.602 Вземайки под внимание тези
предложения тръгвайки, за Пирот българската делегация се упълномо
щава да отстоява:
1. Снабдените с редовни документи български двувластници да
имат правото да пребивават на югославска територия, докато трае селс
костопанския сезон. Издадените документи да не бъдат изземвани от
страна на югославските власти, а взетите да се възстановят. При всяко
преминаване на границата от двувластници да не е необходимо те да се
разписват в книгата на местния „пандурин", защото лицата са добре поз
нати на граничните органи. Да се опрости подновяването на „пролазни-
ците", защото така излишно се харчат годишно 200-300 лв. Всяка пролаз-
ница да се счита автоматично за подновена, освен ако не е иззета чрез
съд или закон;
2. Да се установят нови митнически подучастъци, за да могат бе
жанците, които са двувластници, да преминават спокойно в Югославия,
където да се разпореждат с имотите си. Да им се дава само бележка от
пограничния офицер, за петнадесет километра навътре в чуждата тери
тория, както се е практикувало допреди Първата световна война;
3. На онези югославски поданици, които идват на работа в Бълга
рия, да се разреши да минават открито на постовете с или без паспорти и
на есен отново да се връщат през същите постове. До този момент са ре
гистрирани много случаи на малтретирани и убити от югославските пог
ранични власти двувластници, само защото са искали да преминат гра
ницата, за да обработват имотите си;
4. Да се поставят искания в полза на българското население в оку
пираните области, което да се признае от Югославия за малцинство. Да
не се изменят българските имена с ,,-ич", да се отворят българските учи
лища и църкви, да не се ограничават самоопределилите се за българи в
каквото и да било отношение.
602 Пак там, л. 12-14. - Писмо до министър Буров, от името на Босилеградското културно-
просветно дружество “Бежанец" по повод предстоящата конференция в Пирот,
16.11.1929.
193

