Page 40 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

регламентирано с Букурещкия мирен договор от 1913 г.104 В своите дейст­
вия югославските дипломати са улеснени от самата обстановка. А тя се из­
разява в ширещите се недоброжелатени настроения срещу всички страни
от германо-австрийския блок. В Париж, пред широка и разнообразна ау­
дитория, членовете на Сръбския институт изнасят многобройни сказки, с
които пред френската общественост се представят целите и стремежите на
провежданата от Белград външнополитическа дейност. Така се извършва
предварителна подготовка на почвата, върху която да работи поканената
за участие в свиканата мирна конференция югославска делегация.

В навечерието на мирната конференция в Белград се извършват
последни приготовления за участие в нея. С решение на Министерския
съвет се пристъпва към избор на делегатите, които да представляват
югославската страна. До страните победителки се изпраща официален
документ, в който се съобщава, че на мирната конференция делегацията
ще изразява не само интересите на Кралство Сърбия, а и тези на новото
държавно формирование - Югославия.105 За членове на югославската де­
легация са определени следните лица: Н. Пашич - министър-председател
на Югославия и ръководител на делегацията, д-р А. Трумбич - министър
на външните работи, д-р М. Веснич - посланик на Югославия в Париж и д-
р И. Жоглер - професор в Белградския университет. Останалата част от
делегацията се допълва от: М. Божкович - бивш сръбски посланик в Лон­
дон, д-р О. Рибарж - бивш сръбски пълномощник по търговските работи
във Виена и д-р Й. Смодлак - политик от Далмация. Към тях се причисля­
ва многоброен щаб от експерти в различни области - по етнографски и
исторически въпроси, по въпроси на международното право и др. За
подпомагане дейността на делегатите се изграждат специални отдели:
по печата; по финансово-икономическите въпроси; по морските и воен­
ните въпроси. Дейността им е под общото ръководство на ген. П. Пе-

Пантев, А. Проекти на САЩ за определяне границите на България през 1918-1919 г. //
ИПр., кн. 1, с. 38. 1981.; Желанието на Белград за възстановяване на статуквото след Бу­
курещкия мирен договор (1913) е продиктувано и от френските интереси в района.
Веднага след подписването на примирието с България (29.1Х.1918) френският президент
Поанкаре пише на сръбския крал Петър: "Поражението на България и нейното прими­
рие осигуряват на Сърбия освобождаване на нейната територия и възстановяване на
понесените несправедливости." Във френската дипломация и обществено мнение се
налага убеждението, че извършеното в 1913 г. териториално преразпределение на Бал­
каните е добра основа за изграждане на положението там и след края на Първата све­
товна война. - Димитрова, Сн. "Възстановяване... репарации... гаранции..." Франция и
славянските балкански държави (септември 1918 - януари 1920), с. 58. -Бл., 1998.
105 Тос1огоу1с, О. -1иво51ау|]а..., 5. 28.

37