Page 41 - zapadni_pokrainini
P. 41

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)




                  шич.106 Основният документ, който югославската делегация представя на
                  Парижката мирна конференция, е изработеният за целта „Мемоар до
                  конференцията за мир в Париж за исканията на КСХС " („Мемоар поднет
                  Конференции мира у Паризу у вези са ревандикаци]ами Кральевине
                  СХС"). По същество това е преработен и допълнен вариант на изработе­
                  ния по-рано от ген. Пешич меморандум. Към него се прибавя изработе­
                  ната междувременно карта, показваща етнографските граници на Югос­
                  лавия, която „обединила в едно териториите населени с югославски оби­
                  татели, включително и тези, окупирани от съседните й страни". В мемоа­
                  ра са застъпени всички претенции на обширната югославска държава -
                  политически, териториални и икономически. Основната част от тях са на­
                  сочени най-вече срещу нейния източен съсед България.107 Водещата идея

                  е следната: „Ние искаме гаранции срещу изненади и неочаквано напа­
                  дение. Тези гаранции ние можем да получим само чрез поправка на на­
                  шата граница, така че България да не може да пресече нашите най-важни
                  транспортни връзки с Гърция и Румъния... Тези пътни артерии на Сърбия
                  трябва да бъдат защитени от всякаква опасност. Това наше искане се ос­
                  новава и на становището за единство с нас на расата, позната под името
                  „шопи", живееща далеко от другата страна на нашата сегашна грани­
                  ца."108 Планът за промяна на границата с България е продължение на
                  развоя в дотогавашната балканска политика водена от Белград. Намере­
                  нието за завземане на нови български земи си остава част от общия
                  стремеж за разширяване на сръбската държава, започнал в средата на
                  XIX в. Ламтежът за нови територии няма граници. Още през април 1918 г.
                  в инструкция до югославските дипломатически представители Н. Пашич
                  открито заявява, че минималното искане, към което трябва да се стремят
                  при определянето на новата граница с България, е да се присъединят
                  към Югославия всички онези земи, разположени западно от р. Струма.
                  Постигне ли се това, следващата крачка ще бъде включването на цяла
                   Македония към югославската държава.109 В изявленията си ген. Пешич
                  често говори, че целта на разработения от екипа му план е стремежът не
                  да се унищожава България, а тя да се „обуздае" и задържа в нейните
                  граници.110 Той прокламира идеята бъдещата граница между двете дър­
                  жави да минава по р. Струма, така както е отбелязано и на изработената




                  106  Пак там.
                  107  Тос1огоу1с, О. -1и§о51ау0а..., 5.27.; Сто]анчевиЬ, Вл. Одчейиванье..., с. 319.
                  108  Пак там.
                   109  О ствараньу 1угословенске државе 1.1.-2О.ХП.1918 г. Приредили д-р Др. 1анковик и д-р
                      Б. Кризман, с. 157. -Београд, 1964.
                   110  Тос1огоу1с, 0.1иво51ау||а..., 5. 28.

                   38
   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45   46