Page 42 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

през 1917 г. от Сръбския генерален щаб карта, плюс новата корекция -
районите на Брезник и София, а също така при Видин и Белоградчик съ­
що да преминат в Югославия. Това искане се мотивира с изказаното от
французите становище спрямо бъдещата френско-германска граница
при р.Рейн, че за граници може и трябва да се използват реките. При из­
готвянето на текста в мемоара, отнасящ се до проекта за нова югославс­
ко-българска граница, сред членовете на делегацията настъпват разног­
ласия. Пашич, Веснич и Божков, подкрепени от ген. Пешич, настояват да
се вземе за основа предложения в картата вариант с внесените поправ­
ки. От своя страна Трумбич приема предложението с известна резерви­
раност. Той се опасява, че ако за окончателно се приеме това становище,
то би могло да повдигне македонския въпрос, което би се отразило
крайно неблагоприятно на югославските стремежи. По време на разга­
рялата се дискусия Пашич твърдо налага становището, че в мемоара
трябва да се настоява гр. Перник да бъде включен в югославска терито­
рия. Важността на това населено място се определяла както от близостта
му до българската столица София, така и от намиращите се там мини. Не­
говото мнение се споделя и от Веснич, убеждавайки Трумбич в неосно­
вателността на изказаните от него опасения.111 Видно е, че в спора между
членовете на югославската делегация се застъпват принципни станови­
ща. Трумбич, подкрепен от Рибарж и Смоддак, развива идеите на Югос­
лавския комитет, където се говори за възприемане на етническия прин­
цип при определяне бъдещите граници на югославската държава. Това
виждане в известна степен се възприема и от Пашич, Веснич и ген. Пе­
шич. При сблъсъка на изказаните мнения обаче става ясно, че двете спо­
рещи страни разбират принципа за етнографска граница в съвсем разли­
чен план - всеки според собствените си виждания.112 В окончателния
текст на мемоара, ставайки дума за бъдещите промени на източната
югославска граница, се посочва, че тя трябва да има следния вид: започ­
вайки от гръцката граница, където тя се пресича от р. Струма, се тръгва на
север по течението на реката, достигайки до нейния ляв приток р. Джер­
ман (източно от с. Бобошево). След това граничната бразда преминава
през селата Коркина, Голяма Фуча, Извор и пресича пътя Кюстендил-
София. Продължава на север по планинския гребен през коти 1137, 829,
1173, прави се лек завой на североизток и се стига до пътя Пирот - София,
при излаза на дефилето Драгоман като самото с. Драгоман, остава в бъл­
гарска територия. Отново се прави лек завой, този път на изток-

111 Тосюгоук, 0. _1иЕО51ауца..., 5. 28.
112 Тодогоук, О. Ркапце ]и§о51ауеп5ко-Ьи§аг5ке §гап!се па МиоупсЯ коп^егепсЦ! и Рапги
1919 §осЯпе. // 1з1:огиа XX уеса. IX, 5. 74-76. -Вео^гас!, 1968.

39