Page 52 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

рия е разпокъсана и осакатена.135 Най-недоволна от възкръсването на

българската държава е западната й съседка - Сърбия. Тя приема това съ­
битие като пречка за изпълнението на планираното от нея създаване на
„Велика Сърбия", включваща в себе си всички южни славяни. От друга
страна, в навечерието на Берлинския конгрес сръбското княжество е да­
леч назад, в сравнение с Гърция и Румъния, в печеленето на външнопо­
литически приятели. Плаши я и зараждащата се близост между славянска
Русия и славянска България. До този момент Сърбия се изживява като
единствен обединител на славяните на Балканите. От съществено значе­
ние е, че самият Сан-Стефански договор не фиксира точно границата
между Сърбия и България. Според него граничната линия между двете
държави е тази, която е била по-рано между Сърбия и Османската импе­
рия, а именно: от р. Тимок тя се спуска на юг по гребена на западния дял
на Стара планина до вр. Ветрен. От там продължава до долината на р.
Нишава при Крупец, стигайки устието на р. Връльо и по нея до Суха пла­
нина. Следейки извивките на реките Кукувишка, Люберашка и Власина,
границата минава непосредствено до р. Морава при с. Стайковци. От с.
Салиманци граничната бразда се прокарва по западната граница на
Вранската кааза, достигайки планината Черна гора.136 По този начин в
сръбската държава влизат редица български територии, отстъпени й като
отплата за участието в заключителния етап на войната. Така не се приз­
нават решенията, приети навремето от Цариградската конференция, коя­
то поставя в границите на проектираната Западна автономна област зе­
мите от Скопската и Нишката български епархии, а също така и района
около р. Морава, останали сега в по-голямата си част в Сърбия. По време
на Берлинския конгрес сръбската делегация, начело с министър-
председателя Ристич, излага претенциите си спрямо градовете Ниш,

135 Така още в началото на своето възродено самостоятелно съществуване, от България
са откъснати територии заедно с прилежащото им население. Берлинският договор
унищожава Санстефанска България, като я разделя на пет части : Северна България -
наречена Княжество България,се превръща в политически автономно и трибутарно
княжество под върховната власт на Османската империя; Южна България - назована с
името Източна Румелия, остава в пределите на империята с право на административ­
на автономия; Северна Добруджа се дава на Румъния в замяна на отстъпената от
нейна страна Южна Бесарабия на Русия; части от западните български земи - Нишко,
Пиротско, Вранско преминават във владение на Сърбия; останалите южни райони,
определени в Сан-Стефанския договор за български, се връщат на Османската импе­
рия, която поема задължението да проведе в тях административни реформи. По този
начин предвидената в Сан-Стефано българска държава намалява своята площ от 160
хил кв км на 67 776 кв км.
136 Иширков, А. Западни краища на българската земя. Бележки и материали (с 11 карти),
с. XXXVII. -С., 1915.

49