Page 53 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

Враня, Пирот, Трън и Цариброд. В своите искания тя е подкрепена от анг­
лийската делегация. По-късно подкрепа й оказват австро-унгарските
представители. Решението, записано в Берлинския договор е Враня и
Пирот да се предадат на Сърбия, а Цариброд и Трън да останат в преде­
лите на младото българско княжество. Изпълнението, макар и частично,
на сръбските искания дава основание на Белград да придобие самоуве­
реността, че великите сили са на негова страна. Ето защо в следващите
години амбицията за откъсване на западните български земи и присъе­
диняването им към сръбската държава продължава. По този начин меж­
ду двата съседни народа - българи и сърби, се издига една изкуствено
изградена стена. Белград предприема политика на засилена денациона-
лизация спрямо останалото в сръбските предели българско население.
Българите се облагат с много глоби, конфискации и всевъзможни повин­
ности. Разпускат се българските училища и читалища. В един от най-
богатите български манастири в района - Погановският, е унищожена
библиотеката, манастирското братство е разпръснато, а множество от
старинните икони и друга църковна утвар са заграбени. Всичко това зас­
тавя голяма част от населението да напусне родните огнища. Преселни­
ци-българи от Пирот, се преместват в Цариброд, други бягат във вътреш­

ността на България.137 Стълкновенията между военните подразделения,
охраняващи двете страни на границата, стават ежедневие. Случаите на
многобройни погранични инциденти не спират.138 Двете балкански вой­

ни (1912-1913 г.) не само не решават проблемите, а напротив ги задъл­
бочават. Враждата се запазва и по време на Първата световна война,
участие в която вземат всички балкански държави.

* * *

Влизайки в Първата световна война, България твърдо е решена да
разреши своя национален въпрос. Освен с проектираното пряко участие
на българската армия, Външно министерство (МВнРИ) предприема ак­
тивна кампания, чиято цел е пропагандиране на българските интереси и
причините, довели до включването на страната във военните действия.
Отстояването на българската национална кауза пред външния свят се
превръща в основна задача за голяма част от българското общество. Оше
повече, че двете водещи в Антантата страни - Франция и Великобрита­

137 История на България. Т. VI, с. 476. -С., 1987.
138 Тук ще посоча само един от многобройните примери, илюстриращи напрежението по
българо-сръбската граница - в края на декември 1880 г. близо 200 въоръжени сърби
нахлуват в българска територия при Кула, като запалват 12 стражеви сгради.
50